Шибоят е и ценно медоносно растение. Името шибой е от турски произход – „şebboy” и буквално означава „нощен (šab) аромат (būj)“, а латинското име е с древногръцки корен „eryomai” – помагам, понеже от древни времена растението се използва като билка.
Стъблата на шибоя са изправени, високи 20-80 cm, разклонени, тревисти или вдървесинени. Листата са ланцетни, удължени, голи или с власинки, разположени последователно. Цветовете са прости или кичести, много ароматни, събрани в гъсти класовидни съцветия, с различна големина и форма.
Окраската им е от бяло през кремаво, лимонено жълто, бананово, златисто, оранжево, кадифено, розово, червено, кафяво, виолетово до почти черно-кафяво. Обилният цъфтеж е от март до юни. Простото цветче има 4 венчелистчета, разположени на кръст, от където идва името на семейството. То увяхва за 4-5 дни, а кичестите форми, при които броят на венчелистчетата достига до 70, запазват свежестта си цели 20 дни.
У нас в градините шибоят се отглежда като многогодишно растение, но при по-сурови зими измръзва.
Грижи
- За доброто си развитие и обилен цъфтеж се нуждае от слънчево до полусенчесто изложение.
- Почвата трябва да е богата, отцедлива, неутрална или леко алкална. За отглеждане в саксии и сандъчета се подготвя смес от оборски тор, листовка, чимовка и пясък, в съотношение 2:1:1:3.
- Шибоите са сухоустойчиви цветя и не понасят преполиване. В периода на израстване субстратът се поддържа равномерно влажен.
- За по-добро развитие и цъфтеж, цветето се подхранва през 14 дни с торове за цъфтящи растения. Много добре се отразява и органичното торене с прегорял оборски тор.
- За осигуряване на продължителен цъфтеж редовно се отстраняват прецъфтелите цветове.
- Студоустойчив вид е и зимува на открито, но сандъчетата и саксиите се нуждаят от зимно укритие. През есента старите стъбла се изрязват високо и туфата се покрива със слама, борови клонки, стръкове от изрязани хризантеми или друг подходящ материал.
Размножаване.
Шибоят се размножава от семена. В зависимост от избраното време за цъфтеж, те се засяват 70-80 дни преди това, в парник. Не се препоръчва да се пикират, а само се проскубват, защото кореновата им система е осева и много трудно се хващат след разсаждане. Най-сигурно е разсадът да се направи в саксийки с по 3-4 семена и да се засади на желаното място, с всичката пръст около корените, без да се наруши целостта им. Купените готови или отгледани самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние 15-20 cm едно от друго.
Семената се засяват през лятото – юни, юли, най-добре директно. Ако разсадът е отгледан в саксийки, засаждането на постоянно място става през есента. Цъфтежът е през февруари-март следващата година. В градините растението масово се самозасява.
Шибоят се размножава и чрез разделяне на туфата през лятото.
Болести и неприятели
- Бялата ръжда, чийто причинител е гъбата Albugo Candida поразява всички представители на семейство кръстоцветни и деформира листата и младите им леторасти. За профилактика се избягва преполиването, мокренето на растенията и не се прекалява с азотните торове. Поразените растения се унищожават, а здравите се пръскат профилактично с отвара от хвощ.
- Прекаленото поливане може да доведе и до друго гъбно заболяване – кореново гниене.
- Напада се от листни въшки.
Лечебни свойства
Цветовете на шибоя съдържат етерично масло, кардиотонични гликозиди, флавони, ферменти, масла, които действат сърдечноукрепващо, слабително и повлияват благоприятно възпалителните заболявания на черния дроб. Най-подчертано е действието на билката по отношение на сърдечната дейност – усилва сърдечните съкращения и забавя честотата на сърдечния ритъм, подобно на сърдечните гликозиди.
Прилага се при лека степен на хронична сърдечна слабост, запек и хронично възпаление на черния дроб.
Рецепта: 1 супена лъжица сухи, ситно нарязани цветове се запарват с 500 mlвряща вода и запарката престоява 1 час. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден.
ВНИМАНИЕ: Семената на шибоя съдържат отровни гликозиди.
