Това е къща, пълна със семейни реликви. Тук са събрани стари радиоапарати, стенни часовници, абажури, дърводелски инстроменти от 19 ти век и снимки. Много снимки в които се случи историята.
Не става дума за сюжет с начало, завръзка, кулминация, развръзка и епилог, а за реалната история. Онази, която нанизва събитията в съдбовна последователност. Въвлича ни в тях и ни превръща в най-важната част от времето. Поне в собствените ни представи. Когато Салчо Тошков разказа всичко това, диктофонът извъртя два директории по 90 минути и въпреки това успя да събере само най-основните фрагменти на семейната сага.
Къщата е построена през 1887 г. Точно 10 години след руско-турската освободителна война. Строена е от Иван Головинов, който въпреки че е аристократ от руския офицерски корпус се влюбва в една най-обикновенна българка от Перущица.
За приятели и роднини името и потеклото на Велика Злачева нищо не говорят и изобщо не се вписват в аристократичния консерватизъм на рода Головинови. Но за него тя е най-важният човек на света, оцелял по чудо, точно както и той. По време на Априлското въстание Велика все още е дете. При клането в церквата между кръвта, писъците и стоновете се скрива под фустата на убита жена. Така оцелява. Малко по късно Иван Головинов също започва втория си живот. При боевете за Шипка куршумът се сплесква в метализираните корици на малката библия, която е носил в предния джоб на куртката.
Свадбата му с Велика означава низвергване от аристократичния кръг на рода му, така че за строежа на къщата е трябвало да разчита само на собствени спестявания. По това време макар и 12 години след въстанието Перущица все още има вид на напълно опжарено селище.
Споменът от това се е вмъкнал и в тази къща. Строена е с материали от руините и затова все още по някои от гредите стоят белезите на огъня. От онова време са запазени дърводелски инструменти. Целият приземен етеж и до днес е във вида, в който е замислен. Акцент е голямата камина, която някога е била открита, като типично българско семейно огнище.
Родът не запазва фамилията Головинов. В детска възраст дядото на нашия домакин е осиновено дете с името Салчо Тошков. Той онаследява къщата и земята, като преди това достига до амбициозната за времето си длъжност началник влак. Това е по време на първата световна война.
Всъщност в къщата тази война преминава през втория етаж. Там до стълбището е окачена снимката на Салчо. Правена е накъде в Унгария или Словения. Той е в компанията на автрийски офицери пред влака, на който е началник. А пушаците на втория план са от фронта. От Салчо остава реликвата окачена най-високо в семейния кът и интересно е, че това не е пушка, сабя или пистолет, а стеннен часовник Йохансен, който и днес работи по-точно от хронометъра на айфон. Шевната и пишещата машина са от по друго време, а радиоапаратите са събирани най-дълго. В колекцията са модели от 39 до 68 година. Това е периодът на сърдитите времена с нови войни, революции и безмилостни избивания. В Перущица жертвите са през къща. През една къща са хора, избити преди девети септември, а през друга – след девети септември.
Салчо Тошков, нашят домакин е син на ремсист. Баща му е убеден в идеите за социалното равенство и сърдит на съпартииците си заради несправедливо разпределение на захар след войната. Тази му сърдитост го лишава от титлата „активен борец”, така че подобно на всички в рода Салчо Тошков започва кариерата си без родителски протекции. През 1970 г. е един от шефовете на стопанската милиция в Пловдив. Създава невероятна агентура, благодание на която се пресича почти всеки опит за безстопанственост. Толкова напред е бил в мероприятията по опазване на собствеността, че от работата му са се интересували най-големите шефове в държавата. От това време е обзавеждането на коридора пред спалните. Там е създал импровизиран кабинет, в който портретът му е в комания с ликовете на Живков, Сталин и Димитров.
– Това вече е нова история и даже съвремие – казва Салчо Тошков. В нея имаше периоди на оптимизъм и на разочарование, но най-важното е, че в този период имаше много голяма и реална съпротива срещу беззаконията. А борбата за законост не е въпрос само на воля, а и на цялостна система, която трябва да се изгради. Ние я бяхме направили и може би една от най-големите грешки на новото време е, че някъде към 1997 г. държавниците решиха, че системата на стопанските отдели към МВР трябва да се разгради. Така дойде съвремието, в което на практика оставиха собствеността на една цяла държава без защита. Сега отново се изграждат и развиват нови структури, но ако старите не бяха унищожени, а наследени щяхме да се спестим разграбването, на което всички сме свидетели. Така че с този импровизиран кабинет се гордея. Може би някой ден когато поостарее и той ще се впише в семейните реликви на внуци и правнуци. А и кой знае как ще изглежда тогава светът през призмата на тяхното време.
Разпределението на пространството в приземния етаж е същото каквото е било и през 1887 г. когато е построена къщата. Целият приземен етаж е семейна реликва. Тук е събрана една цяла епоха на 19 и 20 век. Камината някога е била открито огнище като в традиционните български къщи. От времето на турското робство са и битовете вещи между шевната машина и радиоапаратите. Самите радиоапарати са модели периода 1939 – 1968 г. Стенният часовник е от 1919 г. А пишещата машина и телефонът, върху телевизора, в сравнение с окръжаващите ги вещи са направо хайтек – те са от времето на Втората световна война.
Ако сега белег на епохата са Кока кола, Мерцедес и Калашников, То в онова време шевната машина Сингер е събирала всичко това в едно. Тя е създавала усещането за възможности, артистизъм, свобода и предтиж и типично по американски се е продавала под тази форма, която сега наричаме лизинг.
Дървеното стълбище към втория етаж.
Това е кантар с който се е въртяла търговията през целия 19 ти век.
Оригинали на епохата.
Поглед към спалнята.
