Сякаш повлияни от магията на близките Родопи семейството, което ни покани да посетим дома им в с Белащица, за пет години от създаването на градината е успяло да я превърне в шедьовър на топиарното изкуство. Тук всяко растение е на своето място, подчертавайки своята индивидуалност и характер. От друга страна, то акомпанира на общата група, вписвайки се естествено в хармоничното съчетание.

Желаният стил очевидно е бил пейзажният, който не обособява къщата като отделно тяло, а я вписва органически в цялостния градински ансамбъл. Всяка растителна група има специфична асиметричност, която води човек до много тясна хармония с близката природа. Солитерните растения са акуратно подстригани по правилата на топиарното изкуство и на фона на зеления килим изглеждат удивително живи за окото. Само внимателно наблюдаващият може да забележи, че  около стилната фамилна къща пейзажният стил се променя и преминава  в регулярен, а даже пристъпва и в италианския. За това говорят изчистените линии на подходите към къщата, и от нея към басейна. Няма как да е другояче, защото стремежът е бил да се намекне за човешката намеса, внесла в осъществената идея подчертаната строгост и балансираност на собственика.

Погледът от градината към входната порта се спира на сферично подстриганите лавровишня (отляво) и декоративният дрян (отдясно), като цялостната перспектива е максимално изчистена.

Не може да се споменат с няколко думи и парковите елементи-беседката, перголите, летният навес, барбекюто, басейнът. Те са подчинени на естествения градящ фактор-дърветата и храстите в градината, които само усилват художествената им стойност. Една доминираща багра се откроява ясно в целия есенен пейзаж-червената, която придават листата на бербериса и плодчетата на котонеастрите. Тя преобладава и в по-отдалечените растителни групи, приближавайки ги оптично, запазвайки ясна перспективата в дълбочина. Останалите багри, жълто-оранжевото на корнусите и различните нюанси на зеленото (при иглолистните), участват за усилване на общото колоритно въздействие.

Впечатляват и точното балансиране на обемното и пропорционалното съотношение между растителните групи, алеите и тревните площи. Басейнът и моравата в близост е прието да са мотивите на покой в една градина, поради което съзнателно е избегнато прекомерно раздвижване на периферията им и претрупване с растителност. Преминавайки през мостчето, в дълбочината на двора, картината се променя коренно. Езеро с вливащ се каскаден поток, скрит зад свободен жив плет, отделя спокойната част от градината от „буйната”. Тук именно е барбекюто и постройката с открит навес, където през лятото се посрещат гости и приятели, и където може да се поспори за политика или компанията да запее любими песни.

Може да се каже, че верандата на къщата е своеобразно патио, акцентирано с летни  цветя в сандъчета и катерящи се рози по опорните греди. Екзотичен привкус внасят вече прибраната бугенвилия и търпеливо чакащия да влезе на топло калистемон.

Растителността пред верандата се поддържа съзнателно ниска, за да може погледът без пречки да наблюдава във всички входно-изходни посоки на двора.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име