ЖЕНШЕН
Женшенът (на китайски означава “корен-човек”) е царят на тонизаторите. Родината му е Китай и Северна Корея. От векове на Изток висококачествените корени са били оценявани повече от златото. В Европа за женшен се заговорва по-нашироко през XVII век. Напоследък се култивира успешно и у нас. Екзотичната билка вирее добре на сенчести широколистни и иглолистни гористи масиви. Коренът расте бавно и достига лечебна зрялост на 10-ата си годишнина, когато се появява първото му листо.
Има различни видове женшен. Диворастящият, специално този от Манджурия, се смята за най-добър, но е изключително скъп. Култивираният се среща в две разновидности – бял и червен. По-голяма част от корейския женшен е червен и е по-силен и по-мек по природа от китайския. Американският женшен се смята от китайците за по-малко стимулиращ и загряващ. В китайската фармакопея най-важната билка за лечение на рани е San Qi женшен. Използван е успешно за лекуване на ангина пекторис. Сибирският женшен (елеутерокок) по свойства е подобен на Panax ginseng.
Открай време на митичния корен са приписвани вълшебни свойства, голяма част от тях основателни. Особено ценна е съдържащата се особено в сибирския женшен много рядка захар със 7 атомен пръстен, наречена седохептулоза През 1956 г. дават Нобелова награда на американския биохимик Мелвин Калвин, който разшифрова дишането в безкислородна среда. То преминава през тази седохептулоза. Ако има седохептулоза, дори при намалено съдържание на кислород, има дишане, има живот. А умората, възпалителният процес, сривът на имунната защита, депресията – всичко това се дължи на нарушения в дишането на клетката. Малцина например знаят, че благодарение на седохептулозата, съдържаща се в сибирския женшен (елеутерокок) – (която между другото се съдържа и в нашия златовръх или златен корен – откритието е на маг. фарм. Никола Мангалджиев), излетя Гагарин. Преди всички космонавти са умирали от скъсване на кръвоносните съдове. Затова днес женшенът се употребява и от космонавти, и от спортисти.
Химичен състав: около 11 хормоноподобни сапонини, етерично масло, стероли, нишесте, захари, пектин, вит. В1, В2 и В12, холин, мазнини, минерали (цинк, мед, магнезий, калций, желязо, манган, ванадий).
Въпреки латинското му име Panax, означаващо панацея (универсално лекарство), той не е всеобщо приложим при всяко заболяване. С употребата му не трябва да се прекалява, защото може да се получи обратен ефект. Женшенът не трябва да се приема например при остро възпалително заболяване или бронхит. Нещо повече, в Китай билката рядко се използва самостоятелно, а обикновено се комбинира с други билки, например сладник или хинап, които омекотяват силата му. На Изток корените женшен се варят до получаване на кашичка и се приема по 1 ч.л. на ден. Може и да се консервират. Използва се и спиртен извлек. Един от начините му на приложение е, като малко парченце от корена, колкото царевично зърно, се дъвче продължително до пълното му разпадане 3 пъти на ден преди храна. У нас в аптеките от години се продава чай от женшен, както и дражета с упътване за употреба.
Приложение: В медицината – като тонизиращо средство, особено за хора, отслабнали в резултат на заболяване, старост или стрес. Особено е подходящ за зимния сезон, когато организмът е застрашен от простуди и вируси. Женшенът е природен имуномодулатор и антиоксидант, заздравява кръвоносните съдове, повишава работоспособността и кондицията. Прилага се още при диабет, при заболявания на черния дроб, на надбъбречните жлези, повишава активността на щитовидната жлеза; при ревматизъм, кожни болести, хистерия.
Женшенът има славата на един от еликсирите за вечна младост. Наистина той е силен антиоксидант и се бори със свободните радикали – причина за стареенето. Използва се широко в козметиката, както и като средство срещу полова слабост.
