В малкото пространство, с което разполагаме искаме да гледаме колкото се може повече растения. Така е в лехите с цветя, със зеленчуци, при декоративните храсти и овощките. Няма празно място, а все някой ще ни подари ново цвете, разсад от интересен сорт, храст. Засаждаме ги  между другите растения. Започва съревнованието за светлина и пространство. За някои от растенията то ще се окаже гибелно и няма да можем да ги спасим. Необходимо е нещо елементарно – съчетаване „по двойки” – на високи с ниски растения, търпими един към друг, като по-ниското трябва да харесва засенчването на по-високото.

На този прост принцип се опира смесеното отглеждане на културите. В практиката, по-високите растения играят ролята и на „стражи”, които пазят дребосъците от неблагоприятни за тях условия – вятър, бързо изсушаване на почвата и др. Такава е задачата на засятата царевица в близост до краставиците или патладажаните, на увивния фасул до картофите и граха. Не пречи „под шапката” на астрите и хризантемите да се гледа магданоз или мащерка, до копъра – чубрица.

Необходимо е освен алелопатична съвместимост между растенията да знаем и тяхните изисквания към светлината (Таблицата). Нека допуснем, че вече сме наясно с условията, които ни поставя светлината и всичко е по правилата. Не бива обаче да бързаме. Новото препятствие е пространството. Как да се направи така, че  добрите съседи да не се „настъпват”? Важно е, защото всяко растение се нуждае от минимална площ , която ще го храни. Вековният опит е създал и утвърдил агротехника за отглеждане на всяка култура. Уточнени са междуредовите разстояния и отстоянието на растенията едно от друго. Но, нима природата налага такива закони? Пък и агротехниката в повечето случаи изхожда от отглеждането на растенията с помоща на машини (окопаване, пръскане и т. н. ). А в нашите лехи можем да засаждаме или засяваме по-рационално, за да заложим повече видове. Важното е кореновите системи на съседните растения да не се преплитат и нашите грижи да не се затрудняват.

Още при разпределянето на дворното пространство трябва да отчитаме, че някои от многогодишните растения са завоеватели и „тихомълком” завладяват чужда територия. Такива са ревена, маточината, ментата, малината, хряна и др. За тях целенасочено можем да отглеждаме наблизо растения антагонисти. Така за малината е достатъчна тясна ивици (30см) от лапад, гледан от двете страни на реда с малини. Тази ивица ще се окаже непреодолима бариера за стремящото се да се разрасне встрани коренище на малината.

Това, че споменахме донякъде негативно за агротехниката (относнно пространството) не значи, че не трябва да се съобразяваме с основните й принцити. Един от най-важните е осигуряването на достатъчно вода за растенията през целият им живот. Иначе краставиците ще горчат, иглолистните ще изсъхват, овошките ще раждат дребни и безвкусни плодове. Но, думата ми е за това, че растенията които ще бъдат в една компания трябва да са съвместими и по показателя влага.

Няма проблем заедно да съжителстват краставиците и лука кромид, защото са: напълно съвместими, приятелски си разделят светлина, пространство и хранителни вещества, даже си помагат в защитата от вредители. Само едно им пречи да бъдат двойки за пример – водата. Краставиците трябва да се поливат почти всеки ден,  на лука това не му харесва, а в технологичния период на узряването му водата за него е противопоказна. Подобно е положението и с двойката фасул – зеле.

Не бива да се пропуска и още един принцип на агротехниката, който трябва стриктно да се спазва – отзивчивостта към торенето. Да вземем, че съседи са пипер и моркови. Няма лошо! – ще каже моята приятелка. Да, но пиперът обича подхранването с азот, а за морковите то е вредно.

Нещата, свързани с взаимното съжителство между растенията като, че ли взеха да стават сложни. Трябва да се съобразяваме с редица изисквания, касещи растенията съседи. Но, нали няма да вдигнем безпомощно ръце? Нужно е да помислим и да се учим …. даже и от грешките си. И в един близък момент ще разберем, че знанието и опита, който сме натрупали ни носят все повече и повече  ползи и удовлетворение от положения труд.

                                Изисквания на растенията към светлината

Желаят пълна осветеност Допускат частично засенчване Търпими към сянка
Астри, бамя, брюкселско зеле, дини, картофи, патладжан, пипер, пъпеш, ряпа, тиква, тиквички, фасул, хризантеми, цветно зеле, чубрица, ягоди и др. Босилек, грах, зеле, краставици, магданоз,моркови, ревен, репички, салати, спанак Бегония, винка (зимзелен), джоджен,селим

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име