ПРИНЦЕСА ХОРТЕНЗИЯ С ЦВЯТ ПО ВАШЕ ЖЕЛАНИЕ

Ако не ти се чете, а искаш да разбереш как да размножаваш и променяш цвета на хортензията, отиди направо в края на статията.

Хортензията попада в Европа от Япония, през 1820 г., а от 1900 г. се поставя началото на нейната селекция. Първоначалното име на рода било в чест на принцеса Хортензия, сестра на принца на Свещената Римска империя Карл-Хенрих Нассау Зиген.

По-късно европейските систематици преименували растението, давайки му името Hydrangea macrophylla (едролистна хидрангея). Родовото име произлиза от две гръцки думи hydor — вода и angeion — съд, с което се подчертава, че растението е много влаголюбиво.

Първоначално тя се отглеждала само като стайно растение, защото първите сортове били получени от слабо студоустойчивият вид Н. macrophylla. Към 60-те години на 20 в. са създадени около 100 нови сорта, като голяма част от тях са студоустойчиви. Днес растението принадлежи към числото на едни от най-разпространените градински цветя в света.

Грижи

За успешното отглеждане и цъфтежа едно от най-важните изисквания е постоянно влажна почва. От пролетта до есента се полива обилно, след засъхване на повърхностния слой на почвата, а след това поливките се намаляват. През зимата се полива рядко, но така че субстратът да не пресъхва. През пролетта, с появата на листата, количеството на поливната вода отново се увеличава.

• Някои автори препоръчват сините хортензии да се поливат с мека дъждовна (или преварена) вода, а розовите – с варовита. Тъй като това красиво цвете има плитка коренова система и много страда от засушаването на почвата, добре е около него да се мулчира с торф, листовка, дървесни кори, окосена трева и др.
• Вторият, също толкова важен фактор е хладно зимуване при температура 10-12 градуса, но не по-ниска от 8. През лятото и есента растението се нуждае от умерена (18-22 градуса) температура.
• Хортензията не понася преките слънчеви лъчи. Най-добре се развива на полусянка, на източно или западно изложение. Ако поставите растението на северен прозорец, заради недостига на светлина то израства хилаво и цъфти слабо.                              При разполагане на южен перваз, в горещите следобедни часове трябва да се осигури засенчване. През лятото саксията е добре да се изнесе на открито, на сянка. Ако в периода на активна вегетация хортензията не трябва да се държи на слънце, то през зимата се препоръчва да се постави на най-силно осветените, слънчеви прозорци.
• С развитието на пъпките, по време на вегетацията, всяка седмица се подхранва с комплексни торове, а през покоя не се тори. Препоръчва се розово цъфтящите хортензии да се подхранват с комплексни течни минерални торове за стайни цветя, а синьо цъфтящите – с торове за ацидофилни растения. За да цъфтят пищно по-старите храстчета през пролетта се торят комбинирано, с органични и минерални торове, по-добре в течен вид.

• Хортензиите обичат влажността на въздуха да е висока, затова е добре редовно да се оросяват, а саксиите да се поставят върху широки подложки, с влагозадържащи материали.
• Не се обрязват до 3-4 годишна възраст, а след това всяка пролет се прилага формираща резитба, като се премахват и по-слабите, криви и изсъхнали леторасти, на които обикновено не се развиват съцветия. Това способства за по-доброто развитие на останалите леторасти и от там за получаването на по-едри съцветия. Резитбата е силна – на леторастите се оставят от 2 до 6 очи (пъпки).
• Пресажда се всяка година. След цъфтежа съцветията се премахват, след което растенията се прехвърлят в свежа, кисела почвена смес. За белите, розовите и червените сортове се използва леко кисела почва (рН 5,5 – чимовка, листовка, торф и пясък в съотношение (2:1:1:0,5), а за сините се използва субстрат за азалии (рН 3.5-4,5).

• През зимата хортензиите имат изразен 60-75-дневен период на покой, по време, на който остават без листа и не се нуждаят от светлина. Съхраняват се в сухи, прохладни и проветриви помещения.

Размножаване

• Хортензиите се размножават основно с резници. През месец март се събират млади, ниско разположени леторасти с листа, с дължина 4-6 cm, с 2-3 междувъзлия. Вкореняват се в пясък, като се засаждат на дълбочина 1,5-2 cm и се покриват със стъкло. Вкореняват се за около 10-15 дни, след което се прехвърлят в индивидуални саксийки. Връхчетата на младите растения се пензират, за да станат растенията по-разклонени. Хортензиите вкоренени през март, цъфтят през май-юни следващата година.
• Размножават още чрез разделяне на храстчето, отводи, издънки, присаждане и много рядко със семена.

 Възможни трудности

• Хортензиите боледуват обикновено от хлороза и най-често това се дължи на варовитата вода, с която се поливат и/или алкалната (хумусна) почва. За борба с желязната хлороза се прилага почвено и листно торене с желязосъдържащи препарати.
• При подлагане на пряко слънчево огряване по листата се появяват светли петна.
• При нередовно поливане и сух въздух засъхват ръбчетата на листата.
• Нередовно подхранваните растения се слаби и не цъфтят.

Неприятели

При засушаване и ниска въздушна влажност хортензиите се нападат от червения паяжиновиден акар. През лятото, когато са изнесени на открито могат да бъдат поразени и от въшки. Повредените от тях листа и връхчета се обезцветяват и засъхват.

 Внимание!!!

Всички части на хортензията съдържат цианогенни глюкозиди, считат се за отровни и не трябва да се употребяват за храна, но случаите на отравяне са редки, тъй като растенията не са привлекателни в качеството си на източник на храна

КОИ ХОРТЕНЗИИ ПРОМЕНЯТ БАГРАТА СИ И КАК ?

Промяна към розово

За да има хортензията розови цветове, не трябва да и извлича алуминий от почвата. Ако почвата съдържа а алуминий в естествен вид, кореновата система на   р растението не трябва да има достъп до нея. Ето и   н няколко трика, които могат да бъдат изпробвани:

• Няколко пъти в годината около хортензиите се добавя доломитна вар за повишаване  стойностите на рН, които обаче не трябва да бъдат по-високи от 6,4, защото растенията ще страдат от желязна недостатъчност.
• Използват се торове с високо съдържание на фосфор, който пречи на усвояването на алуминия. Най доброто съотношение на NPK е 25/10/10.
• В области, чиито почви съдържат алуминий и където хортензиите естествено цъфтят в сини цветове, се препоръчва розовите хортензии да се отглеждат в саксии.
• Ако хортензиите се отглеждат в саксии, по-добър избор е да не се използват обогатени субстрати, за да не съдържат алуминий. В саксиите е по-лесно да се контролират изискванията за отглеждане на розови хортензии.

Промяна към синьо

За да се получи синя хортензия в почвата трябва да се съдържа алуминий, което означава, чете през вегетативния сезон трябва да се внася алуминиев сулфат. Това става чрез поливане с воден разтвор на алуминиев сулфат – 1 супена лъжица на 3,8 литра вода. Третирането се провежда, преди цъфтеж, когато цветните пъпки вече са оформени. Растенията трябва да са поне 2-3 годишни. Важно е преди третирането хортензиите да се полеят добре, защото разтворът може да изгори корените им.

• За да могат корените да поемат алуминия, почвата трябва да е кисела (рН 5,2-5,5). Добавянето на алуминиев сулфат понижава още повече киселинността, както и внасянето на органични вещества, като утайка от кафе, отпадъци от плодове и зеленчуци, окосена трева.
• Ако почвата естествено съдържа алуминий и е кисела, цветът на хортензиите автоматично се променя към синьо и пурпурно-лилаво.
• Изборът на тор също оказва влияние върху баграта на цветовете. За получаването на хубав син цвят фосфорът трябва да е по-малко, а калият повече, (25/5/30). Торове като суперфосфат и костно брашно трябва да се избягват, ако желаете хубав син цвят.
• Почти невъзможно е да се получи синя хортензия, ако тя е засадена в много варовита почва. Ще са нужни много усилия за да се спазват горните правила.
• Най-добре е в райони с алкална почва сините хортензии да се отглеждат в големи съдове с много компост, който понижава рН и където по-лесно ще се спазват изискванията за получаване на син цвят.
• Още едно предложение за тези, които имат сериозно отношение към този въпрос. Много важно е да се тества поливната вода, която е в състояние да промени рН на почвата. То не трябва да бъде по-високо от 5,6.
• Засаждането на хортензиите до бетонни и каменни пътеки и плочници може да създаде трудности при получаването на син цвят, заради съдържанието на вар в тях.