В този вид градини човешката намеса в организацията на градинската среда не само не е акцент, но забелязването й може да се окаже сериозен недостатък. В пейзажната градина целта е да се създадат възможно най-близки до естествената природа картини, които са подчинени на определени стилистични правила, така че ефектът им да е още по-силен.
Съвременният пейзажен стил в градинарството не е директен наследник на древните градини, съществували в Европа и близкият изток, а е плод на динамичното развитие на европейското общество от времето на индустриалната революция. Първите пейзажни градини и паркове са създадени в Англия, където любовта към естествената природа винаги е била много голяма и на почит. Английското парково изкуство е силно повлияно от това в Далечния изток. След Англия, пейзажният стил бързо навлиза във Франция, Германия и тогавашната Руска империя, като още в началото на 19 –ти век се превръща в основен стил, измествайки почти напълно доминиралата дотогава геометрия.
Композиционни особености на пейзажната градина
Дори едно по-едро дърво в комбинация със свободно засадена храстова растителност може да създаде прекрасна пейзажна картина.
Композицията при пейзажната градина силно се различава от тази при геометричната. Тук растителността се отглежда със свободна форма, като от формираната растителност може да се използват единствено живите плетове и това се прави по-скоро по изключение.
Алейната мрежа при пейзажните градини е значително по-раздвижена в пространството, като един от важните моменти е да не се създават дълги прави линии, които да доминират и влизат в контраст с идеята на природообразността. Начина на разполагане и насочване на една градинска алея в пейзажната градина прилича повече на формата на планински поток или малка река. Тя трябва плавно да лъкатуши, без обаче да прави неоправдани и твърде резки извивки. Освен живописен ефект алеите трябва да са и функционални, така че хората да се движат по тях, а не да пресичат напряко. Важна разлика на пейзажните градини спрямо геометричните е и сравнително по-малката ширина на алеите, които тук се явяват необходимост, а не структуроизграждащ елемент.
Дворовете с повече площ дават по-големи възможности за изграждане на пейзажна градина.
При пейзажните паркове площите, заключени измежду алеите са много по-големи в сравнение с геометричната градина и са с неправилна форма. Неправилно очертание трябва да имат и всички останали площи, открити поляни, цветни петна и т.н. Идеята е площите в пейзажната градина максимално да се доближават до структурата на площите в естествения ландшафт, където много рядко могат да се срещнат относително прави форми. Тук е особено важно създаване на атрактивни и интересни перспективи и гледки, които да създадат качествено нов ландшафт върху територията на градината.
В пейзажните градини се използват всички групи декоративни растения, цветя, дървета и храсти. Тук изкуственото формиране на короните е сведено до минимум и с малки изключения растенията се оставят да развият своите естествени форми и размери.
Растителни формирования в пейзажната градина
В пейзажната градина няма да видите правилно подстриганите живи плетове или геометрични цветни партери. Растителността тук се построява по коренно различен начин. При нея имаме едно по-свободно и раздвижено разпределение на растителност, като основният ефект се получава чрез обособяването на обеми от едра растителност и открити площи. Обемите се постигат основно чрез създаване на различни видове дървесни масиви, групи и единични растения, както и от храстови масиви, групи и солитери. Откритите пространства са тревните площи. Цветята заемат междинна позиция между високите обеми и откритите площи в зависимост от самите растения и мястото, където са използвани.
Дървесните масиви са основния градивен елемент на всеки пейзажен парк, който може да се види много рядко в малките градини. Основната функция на масивите е да създаде структурният обем от растителност като маркира общата концепция на парка.
Дървесните групи са по-малки по размер дървесни формирования. Изградени са от малък брой растения, което позволява те да се използват свободно във всеки двор.
Единични дървета или солитери се използват за засенчване на места за отдих и за доразвиване на парковата перспектива. В дворните градини често се използват единични дървета.
Цветята в пейзажната градина
Цветните площи в пейзажните градини са доста различни от тези в геометричните. Те се изграждат от различни по багра на цъфтежа и височина видове. Петната, определени за отглеждане на цветя трябва да са със свободна форма и да са настанени на места, където да се превърнат в естествена част от пейзажа. Както и при останалите елементи на пейзажната градина, композиционните принципи са относително прости, а свободата много голяма, но за постигане на максимален ефект се изисква много фино чувство за естетика.
Пейзажният стил в малката градина
Когато говорим за пейзажен стил обикновено се сещаме за обширни градски паркове или феодални имения. Това има своето обяснение във факта, че да се разгърнат напълно възможностите на този стил е нужна по-голяма площ. В същото време не можем да кажем, че е невъзможно да бъдат създадени сполучливи решения и в обикновена градина.
Дворовете имат някой важни проблеми от гледна точка на пейзажния стил, които задължително трябва да отбележим:
На първо място очертанията на парцела и сградата са доминиращи, а те обикновено са прави линии, които влизат в остър контраст с основните принципи на пейзажната градина.
Цветният бордюр е класически елемент на пейзажният стил разработен в Англия. С него лесно можете да притъпите правите линии и ъгли на алеите.
Вторият сериозен недостатък на малките дворове е невъзможността да се създаде красива паркова перспектива поради малката площ на парцела. Възможностите за решаване на тези проблеми са разнообразни. Най-често прилаганите са обединяването на повече дворове в една зелена площ, където може да се реализира по-пълноценно проектиране и изграждане на една пейзажна градина, като същевременно правите линии се свеждат до минимум.
Често в дворовете може да се види един преходен стил, който обединява в себе си елементи на геометрична и пейзажна градина. Това е и любимият похват на повечето ландшафтни специалисти у нас. Тук правите линии на къщата или оградата са копирани и подсилени от правите линии на алейната мрежа. Много често са използвани формирани живи плетове, които се налагат поради функционални или естетически причини.
За сметка на казаното до тук растителността е групирана и разпределена в парцела по начин по-характерен за пейзажната градина. Този подход дава възможност пейзажният стил да се адаптира към по-малките градина, но трябва да се има в предвид, че ефект по този начин се получава много по-трудно.
За да създадем пейзажна градина в малка площ първо трябва да подберем дървета и храсти, които ще позволят да изградим пейзаж, без да претрупаме картината. За целта са по- подходящи ниските дървета, които добиват максимална височина 5 – 10 м. Често тук в дървесните групи се използват и ниски храсти, които са в състояние да осигурят значителни обеми, без да заемат прекалено много място. При използване на ниска растителност можем да си позволим засаждане на повече дървета и реализирането на по-раздвижено озеленяване. Много важно е смекчаването на острите ъгли и правите линии с растителност. Това става както с изправени растения дървета и храсти, така и с катерливи и увивни. Много е важно при наличие на близко разположени големи зелени обеми те да бъдат активно използвани като основен фон.
ДВА ВАРИАНТА ЗА ПЕЙЗАЖНО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ НА ДВОРА.
Класическият вариант
Класическият двор в пейзажен стил е свеж, многообразен и изключително привлекателен за прекарване на свободното време. Център на двора е малката беседка, където можете да отдъхвате, да пиете сутрешното си кафе сред природна среда или просто да съберете семейството си на вечеря.
Много интересно и заслужаващо внимание е езерото, което е в напълно свободен стил и в такава пропорция, че да е реална част от двора. Алейната мрежа е решена възможно най-опростено и естествено. Сградата е приютена леко в градината чрез закриване на част от нея и особено на острите й ъгли, чрез умело използване на растителност. Тук са използвани повече на брой дървета, но са подбрани по-прибрани и дребни видове. на няколко места в двора са използвани пейзажни цветни площи. В зависимост дали ще има ограда и от какъв вид ще бъде тя, по-нея могат да се използват различни катерливи видове.
- Плачеща върба.
- Кедър.
- Бреза
- Топчест шестил.
- Езеро
- Група лагерстремии.
- Американски ясен стерилна форма.
- Мъждрян.
- Цветни площи.
Изчистена пейзажна градина
Едно интересно решение за озеленяване на двор в пейзажен стил. в цялостното решение прозира една простота и изчистеност. Основната използваема площ е голяма площадка в задният двор, предназначена за почивка на семейството, хранене на открито и прекарване на свободното време. Площадката е свързана с къщата директно посредством заден вход, както и чрез алеята заобикаляща около къщата.
При този вариант са използвани малко на брой едри дървета, които структурират градината. Широко са използвани и ниските цветни бордюри. В зависимост от наличието и вида на оградата тя може да бъде покрита с някой от катерливите видове.
- Паркинг
- Свободен жив плет от градински рози.
- Цветни бордюри.
- Люляк.
- Западен чинар.
- Соланжова магнолия.
- Кедри
- Летен дъб колоновидна форма
- Площ заета от червен кичест сорт потентила използван като почвопокривна растителност.
