Сухите цветя не са най-популярните растения, но са спечелила не малко любители със своя дълготраен декоративен ефект. Групата на сухите цветя е много разнообразна, като включва както видове, които морфологично силно се различават, така и растения, отнасящи се към различни ботанически семейства и родове. Общото за повечето видове, които лесно могат да се използват като сушени цветя, е че са ксерофити, богати на механична тъкан, което ги прави да изглеждат по-сухи и твърди, дори когато са свежи. Има някои видове, използвани като сухи цветя, не за своите цветове, а заради интересните си плодове. Сухите цветя са сравнително малка група спрямо всички видове, от които можем да сушим букети. Те имат тази особеност, че изсушени имат много свеж вид и цветовете им остават ярки и със свеж вид сякаш са застинали във времето. Плодовете на някои видове, например декоративният физалис, запазват свежия си вид и ярко оцветяване дълго след като са изсъхнали. Въпреки че видовете, при които лесно могат да се сушат цветове, плодове, стръкове и клонки са многобройни, в нашите градини се отглежда само малка част от тях.
Най-добре познатите сухи цветя у нас са: гомфрената, хелихризума, лимониума (статице), ксерантумума, лунарията, амобиума, ехинопсисаа, физалиса и др. Всеки от описаните видове има свои собствени специфики при брането, сушенето и използването в аранжировки, сухи букети и пана. Всички цветя трябва да се берат, когато са напълно сухи. Обраните влажни цветя, завързани на снопче, са в много по-голям риск от спарване или мухлясване, което не бива да се допуска. Цветята трябва да се берат в точния момент, така че когато изсъхнат да бъдат възможно най-атрактивни. Така например, гомфрената е най-ефектна обрана при масов цъфтеж на цветчетата в съцветията.
Амобиумът е по-дребен и рядко отглеждан, той цъфти само в бяло. Този вид е много ефектен със своят изобилен цъфтеж, той се цени високо и за своята устойчивост, която го прави подходящ за всяка градина с лека и бързо изсъхваща почва.
При видовете от семейство сложноцветни (амобиум, хелихризум, ксерантемум) цветовете трябва да се берат, когато само най-външните лигули са се отворили. Обраните в точния момент цветове от тези видове се отварят по време на изсушаването застивайки в своя пълен цъфтеж. Ако те бъдат обрани в пълен цъфтеж е почти сигурно, че цветовете ще се разпаднат, а от тях ще се изсипят плухчетата на неразвитите плодове. Плодовете на физалиса се прибират, когато са напълно узрели и възможно най-ярко оцветени. Ехинопсите са едни от най-често сушените диви видове, макар че и някои от градинските видове, като ехинопс ритро се използва не рядко като сушено цвете. Ехинопсът няма съществени особености и успешно се изсушават дори съцветия в края на цъфтежа си. Желателно е сухите цветя да се сушат на малки снопчета, вързани само на едно място близо до основата. Това се налага, защото при големите снопчета има риск от изкривяване на стъблото, което ще ни ограничи при използването на сухите струкове. Малките снопчета имат и това предимство, че растенията в тях могат да съхнат доста по-бързо вързани единичните стръкове, обикновено изсъхват най-добре, но риска от деформация при тях е малко по-голям.
Всички сухи цветя трябва да се сушат в тъмно или слабо осветено, но проветриво помещение. Твърде бързото сушене може да обезцвети цветята. Твърде бавното изсушаване не е желателно, защото цветовете могат да прецъфтят, въпреки че са откъснати. Това налага обраните цветя да бъдат вързани на снопчета и оставени в много топло помещение за няколко часа, за да увехнат и чак след това да се пренасят в хладните помещения, в които изсушаването ще бъде доведено до край. Когато искаме да изсушим сочни плодове например на шипки, физалис, глог и по-едри, например на маклупата, е най-добре да ги поставим в по-топло помещение, по възможност на място, където се получава течение (за едрите плодове най-добре би било да ги поставим, така че климатика в помещението да ги Об духва, за да изсъхнат възможно най-бързо, поради риска от загниване).
Хелихризума е един от най-богатите на сортове и форми вид за сухи цветя.
Като сухи цветя се използват и голямо разнообразие от класове на житни треви, които се различават по форма, големина и общ вид. Класовете на житните съдържат много по-малко вода от цветята, те се сушат лесно, дори без някакви специални грижи. Най-добре е да ги събирате в начална зрялост, когато постепенно губят зеления си цвят, придобивайки сламено жълто оцветяване. Събраните късно класове обикновено имат жълто кафяв цвят и техния ефект е доста по-малък. Класовете на всички житни треви и култури се оцветяват много лесно, което дава възможност за направата на много по-интересни и пъстри аранжировки. Класовете на папура трябва да се берат в началото на своята зрялост, защото има риск след това да започнат да се разпадат. Папура и неговите класове са по-сочни, затова се налага преди използване в аранжировките да бъде добре изсушен.
Сухите цветове на хелихризума са така съвършени сякаш са живи и всеки момент ще се отворят напълно.
За създаване на ефектни и добре изпълнени аранжировки и сухи букети се налага използването на допълнителна зеленина. Най-добре се изсушават листата на някой ксерофитни видове като джел, вечнозелените видове дъб, клонките на видовете рус (миши трън или див чемшир), както и на някой видове с дребни вечнозелени листа. Въпреки че осигуряването на зеленина чрез изсушаване на клонки от видове с кожести листа, не е невъзможно се предпочита за тази цел да се използват класове от житни треви с по-нежна структура, които се боядисват в различни нюанси на зеленото.
Макар да има доста културни форми ехинопсисът се събира предимно от природата, където той се среща доста често на нарушени терени (край пътища, по изкопи и др.).
При създаване на аранжировки от сухи цветя в интериора, освен видовете, които можем да отглеждаме в градината, можем да използваме и бутикови сухи цветя, които най-често са внос от югоизточна и южна Азия, Африка и други места с екзотична и пъстра растителност. В предлаганите като сухи цветя растения има както истински сухи цветя, така и много ръчно изработени от дървени лентички изделия, които имат семпъл ефект и са в състояние да допълнят сухите букети. Най-голямо е разнообразието от предлагани сухи плодове, които могат да бъдат от всевъзможен вид и произход. Едни от най-често предлаганите като сухи цветя плодове са тези от лотус.
Ксерантемума е много интересно и богато на форми едногодишно цвете, което може да се види все по-рядко в градините. Този вид е прекрасно растение за получаване на дребни и трайни сухи цветове.
Сухите цветя не са вечни и това налага периодично подменяне на аранжировките с такива направени от скоро изсушени стръкове. Всички видове, които обикновено се сушат у нас с времето се обезцветяват, ако не са изкуствено оцветени с по-трайни бои. Обезцветяването на сухите цветя става най-бързо, когато те са поставени на огрявано от слънцето място, но то настъпва рано или късно за всички сухи цветове. Обезцветените, но здрави сухи цветя могат да бъдат оцветени и използвани отново. Проблем при сухите цветя е, че при определена влажност на въздуха някои дребни насекоми и микроорганизми подпомагат процеса на разлагане, което е причина по-нежните части от изсушените стръкове да се разпадат, което налага подмяната на част или на целите сухи аранжировки. Една от най-важните причини за ежегодна подмяна на букетите със сухи цветя е натрупването на прах в тях, който при почти всички видове не може да бъде почистен.
Аранжиране на сухи букети
Аранжирането на сухите цветя в букети и големи цветни аранжировки е последната и често най-приятна част от тяхното използване. При създаването на букети от сухи цветя се съобразяваме със същите простички принципи, които са валидни и при букетите от свежи растения. Аранжировките могат да бъдат едностранни и многостранни в зависимост какво е тяхното предназначение. Едностранните аранжировки се използват до стени или на друго място, на което задната им страна не може да бъде видяна, така че те се подреждат по начин, който да експонира всички растения възможно най-добре напред. За целта най-високите растения се поставят най-отзад, а по-ниските се подреждат низходящо пред тях. При многостранните аранжировки има възможност те да бъдат гледани от всички страни, поради което най-високите растения са в центъра, а по периферията са разположени по-ниските стръкове . В центъра на аранжировката обикновено се използват по-едри и ярки цветя, докато в периферията се предпочита поставянето на по-дребни и нежни цветя. Добре балансираните букети от сухи цветя имат по-раздвижен вид, като стръкове с едри цветове се поставят и сред по-дребните цветчета в периферията и обратно, като така се създава по-естествен и фин ефект.
Направата на пана от сухи цветя е популярна практика в много страни, но у нас такива могат да се видят рядко. За тяхното създаване се използват къси стръкове или само цветове. Когато са ни нужни само цветове те могат да бъдат изрязани от вече изсушените стръкове. Ако предварително планираме да създаваме пано от сухи цветя можем да изсушим и само цветове. Паната се правят върху дебел кадастрон или платно за художници като размерите зависят от мястото, на което желаете да използвате паното, цветята, с които разполагате и конкретната идея. Малките цветни пана са по-често използвани и обикновено по ефектни. Големите пана също могат да бъдат много красиви, но при тях е желателно да се използват по-малко цветя, така че ефектът им да бъде по-семпъл и балансиран.
Цветята за цветните пана обикновено се обрат и изсушават без дръжки, което дава възможност да изсъхнат по-бързо и да запасят по-добре оцветяването си.