(Рelargonium peltatum = Pelargonium hederaefolium)
Модерното ампелно сакъзче води началото си от див южноафрикански полухрастовиден прародител, с розово-червени цветове, пълзящи стъбла и месести листа, по форма много наподобяващи на бръшляновите и когото в началото на миналия век кръстосвали с други диворастящи видове.
Отличителен белег на тази група са дългите, тънки, добре облистени, наведени надолу, красиво разклонени, стелещи се стъбла, което ги прави незаменими като ампелна култура. Листата са прости, с 3-5 целокрайни дяла, гладки, лъскави и плътни. По форма наподобят бръшляновите. Съществуват и вариегатни видове с пъстри листа. Цветовете са прости, полукичести или кичести, събрани в рехави полусферични щитовидни съцветия, разположени на дълги цветоноси, излизащи от възлите на стъблото. Отглежданите културни форми са с различни багри на цветовете – бяла и в различни нюанси розова, червена и лилава. Създадени са и пъстроцветни сортове. Цъфтят от април до първите слани, а ако зимуват в топла и светла стая не спират да цъфтят през цялата зима.
Незаменими са за озеленяване на балкони, тераси, стълбища – в сандъчета, висящи кашпи, кошници, менци, кофи, делви. Засаждат се самостоятелно в едноцветни или разноцветни групи, или в комбинации с други балконски растения.
В Западноевропейските страни с голяма популярност се ползват пирамидите и арките от ампелни пеларгонии. За създаването им се използват специални контейнери, които се вмъкват един в друг, така че да се получи цяла колона, арка или пирамида и в тях се засаждат растенията. Бързо разраствайки се сакъзчетата изцяло покриват конструкцията и образуват компактна форма.
Грижи
-
- Важно условие за развитието и цъфтежа на ампелните пеларгонии е обилната светлина. За разлика от зоналното мушкато, те не обичат силното слънце. По-добре се развиват на полусянка или при интензивно огряване сутрин и засенчване следобед.
- Поливат се обилно, след засъхване на почвата. За вилата най-добри са ампелните сакъзчета. В горещите летни дни само те издържат да бъдат поливани веднъж седмично, като при това не престават да цъфтят. Те не обичат да ги преполиват. Обилната влага стимулира растежа на листата, но потиска цъфтежа.
- През лятото сакъзчетата не се нуждаят от специална температура. През пролетта и есента, когато сутрините са студени, растенията са по-компактни и цъфтежът е по-обилен.
За съжаление, както и другите представители на рода не са студоустойчиви и през зимата трябва да се приберат в закрити помещения. Затова пък, ако ги поставите срещу прозорец, в неотопляема стая, запазват листата си цяла зима зелени, а и цветовете им остават дълго време консервирани. Пролетта при най-малкото затопляне започват да цъфтят, преди още да е дошло време да бъдат изнесени навън.
Много добър каскаден ефект се получава при засаждането на 4, дори 5 растения, в едно средно голямо сандъче. Растенията се разрастват много и се преплитат, но реагират добре на съседството.- До края на месец август растенията се подхранват двукратно в месеца, с тор за цъфтящи цветя, с по-високо съдържание на фосфор и калий (NРК 1:2:2), за което се отплащат страхотно, с цветове и багри до късна есен.
- Когато ви искат връхчета за вкореняване, винаги чупете от най-дългите и провиснали леторасти. Така растенията се разклоняват и цъфтежът е по-обилен.
- При зазимяването, преди да бъдат прибрани в помещенията, сакъзчетата се почистват от увехналите и пожълтели листа, а много дългите стъбла се скъсяват. В неотопляемо помещение се поливат веднъж на месец, с малко количество вода, защото при внезапни ниски температури обилно овлажнените растения измръзват по-лесно от засушените. Сакъзчетата не могат да презимуват в изскубнато състояние, както зоналните мушката.
- През пролетта, преди да започне вегетацията, стъблата се скъсяват, до 1/3 от дължината им. Така се образуват повече нови разклонения. След резитбата растенията се прехвърлят в нова почвена смес, с добавка на дървени въглени, за предпазване от кореново гниене. Почвената смес трябва да е добре дренирана и богата на азот и калий – чимовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 1:1:1:1. pH – 5, 5-6.
- Добрият дренаж гарантира здравето на растенията.
Размножаване
- При домашни условия сакъзчетата могат да се размножават с връхни резници, с 3-4 листа, от пролетта до средата на есента. Често при отстраняване на старите съцветия се отчупват връхчета. Бодвайте ги в същата саксия или в градината, за да има готови вкоренени, когато някоя приятелка ви поиска. Ако нямате подходящо място за зазимяване на сакъзчетата, още в края на лятото си вкоренете резници, като ги набодете нагъсто в някое сандъче или саксия. Така ще имате готови цъфтящи растения още рано напролет. Някои цветари, подрязват растенията, когато в късната есен ги прибират вътре и тогава залагат резниците за вкореняване, но в този случай трябва да им се осигури подходяща температура (18-20 градуса). В студени помещения процесът е бавен и едно преполиване може да ги унищожи. Резниците се вкореняват и във вода, но директното вкореняване в почвата е за предпочитане. Мушката не реагират добре на вкоренители. Младите растения се прищипват еднократно, за да се разклонят обилно.
- Рядко се практикува, но е възможно и семенно размножаване. Семената се засяват от декември до февруари в чист торф или в смес от равни количества торф и пясък. Пониците се появяват след 2-3 седмици. Над пети-шести лист младите растения се прищипват за по-добро разклоняване. Започват да цъфтят след 4-5 месеца.
Вредители и болести
- Сакъзчетата по принцип не страдат от много заболявания, но понякога се нападат от белокрилки, въшки, акари, гъсеници и вируси, които се пренасят от паразитите. Те обикновено се заселват на младите растения и поразяват листата и леторастите.
- Рядко страдат и от гъбни заболявания – сиво гниене, загниване на корените. Тези заболявания се появяват при преполиване и висока влажност. В началото на заболяването се третира с фунгицидни препарати, но при силно нападение растенията трябва да се унищожат.
- Вкорковяването на долната страна на листата (едема) е безобидно за сакъсчето.
Проблеми при отглеждането
- При недостатъчна светлина междувъзлията изтъняват и се удължават, а цъфтежа се преустановява.
- При засушаване или преполиване пожълтяват листата, а цветовете окапват.
Нови хибриди
Люляково-лилавата гама: – кичестите Amelit”, “Blue Sybil”, “Lilac” Double Lilac, Happy face Ametist, Summertime Lilac, Tornado Lilac Cadix
Цикламени кичести: “Nealit”, “Ricky”, “Vicki”.
Розови: Double Rose (кичеста), VDP Dark pink, Tornado Rose Nobix, Ringo
Червени: Double Red, Scarletit, Granatit, Ded Sybil, Happy face velvet red, Happy face Scarlet (кичести), Tornado Carvine Carmix, Tornado Cherry Red Pepix
Тъмночервени кичести: Tomgril, Tomcat, Aristo Beauty, Mustang
Бели: “Double White”, Belladona (кичести), Blanche Roche, Ville de Dresden, Happy Face White, Tornado White, Asterix
Пъстроцветни: Mexica Tomcat, Mexicanerin, Happy face Mex, Global stars & Stripes
Каскадни с прости цветове: Decora Lila, Decora Rosa, Decora Red, Evka
