Въпреки разнообразието от видове в природата, едва няколко от тях може да откриете в градинските центрове. Фритилариите са интересни луковични цветя, чиято красота ще ви впечатли, но причината за слабото им използване при озеленяване на градините вероятно се дължи на миризмата на цветовете, която наподобява на лук. Въпреки това тези цветя стават все по-разпространени, а и за да усетите миризмата, трябва да стоите непосредствено до цветята.
Може да се наслаждавате на красотата на фритилариите като ги отглеждате в двора си – особено са подходящи за високопланинските градини. Това е едно от малкото луковични растения, които могат да оцелеят във влажни области и поради това са подходящи за засаждане до водни градини. Има няколко основни групи фритиларии – Среиземноморски, Американски от низините, Средиземноморски горски, Американски горски, Югоизточно-азиатски и планински. Групата на планинските фритиларии включва забележителни видове, които се срещат високо в планините и оцеляват при суровите условия през зимата.
Един от най-разпространените градински видове фритиларии е императорската (Fritillaria imperialis). Тя е позната като декоративно цвете още от 16-ти век. Дивите представители се откриват в Турция, Иран и Афганистан, където преживяват без проблем сухите летни дни и студените зими. Растението е адаптирано към твърде специфичните климатични особености на тези области и може да го загубите, ако не спазвате някои условия при отглеждането му. Почвата трябва да е много добре дренирана и да не е глинеста. Другото условие касае избора на място в градината – цветето обича ярката слънчева светлина и е приспособено да оцелее при силна лятна горещина.
Това цвете се чувства прекрасно в нашите градини, тъй като зимите тук са студени, а летата са горещи, подобно на родината на растението. На височина този вид превишава 1.2 м и е подходящ за задната част на цветния бордюр. Най-популярни са сортовете ‘Aureomarginata’ (листата са с жълт ръб), ‘Maxima Lutea’ (с жълти цветове) и ‘Prolifera’ (цветовете са подредени в два реда).
