Това е функционално решение за това как да оформим малката градина.
Още в оградата се забелязва изобретателност и находчивост, тя е направена като конструкция за катерливи растения, които плътно я покриват и спомагат дворът да бъде визуално по-голям.
Интересна е и входната врата, тя е желязна, сякаш изрязана от някъде, макар че не се вписва особено добре изглежда симпатично и е почти като предмет на изкуството.
Дворът е проектиран максимално опростено една алея свързваща входа с къщата, тя е разположена почти по границата на парцела, като е оставено място само за тесен храстов бордюр, както и за отглеждане на катерливите растения по оградата.Другата алея е с почти същата шири и свързва къта за отдих с основната пътека. И двете алеи са застлани с цепени каменни плочи с правоъгълна форма.
Кътът за отдих е в центъра на малкото градинско пространство, той изпълнява много функции едновременно, явява се точката около която е групирана по-голямата част от растителността, мястото където домакините прекарват най-много време, както и основната фокусна точка в градината, гледана от къщата. Той е застлан с червени павета, използването на различна настилка от алеите е умел трик, с който ясно се маркират неговите граници и той се отделя от широката алея, достигаща до него. Изборът на кръгла форма при тази площадка също е много интересен. По този начин излизаме от досадните правоъгълни и многоъгълни форми които могат да се видят много по-често. Кръглата форма приляга много по-добре на основната му концепция, а именно всичко друго в градината да се разполага около него. Обзавеждането на площадката е семпло, метални столове и маса, които са устойчиви на климатичните въздействия, достатъчно удобни и не много скъпи.
Цветните площи също са много интересно решени, тук няма типичната за повечето градини морава, но липсата и почти не се забелязва. Цялата градина е решена като един голям смесен бордюр, сред който са разположени алеите и кътът за отдих. Използвани са повече ниски видове оформящи гъсти туфи, както и едногодишни цвета, впечатление правят едрите декоративни треви, които до голяма степен заместват храстите. Могат да се видят и две ябълкови дървета които са формирани вретеновидно, за да бъдат по-компактни. Засадена е и една смокиня, която с големите си листа се е превърнала в идеален фон за безбройните цветя. четири колоновидни хвойни са засадени по две в двата края на централната алея, за да и се придаде малко по-помпозен и сериозен характер.
Този двор е истинско доказателство, на това че в градината лесно могат да се постигнат добри резултати, независимо от нейните размери, стига да вложим малко умение и труд и дори да не видим имената си в книгите за градинско изкуство – усилието си струва.
