Латинката (Tropaeolum majus) е идеално, много ярко, слънчево и невзискателно едногодишно цвете, отличаващо се с богатството и пищността на своя цъфтеж в богата  гама на оранжевото, жълтото, червеното, кремавото и розовото, в различни съчетания и оттенъци, приятно ухаещи цветчета. Те са покрити са с восъчен налеп и затова попадналите върху тях капки вода не ги мокрят, а се задържат отгоре като красиви сребристи маниста.

Латинското название Tropaeolum означава „напълно въоръжена”, което се свързва с шпорите на цветчетата и щитчетата на петурите.

В Холандия, Германия и Франция, а понякога и в Русия наричат латинката “капуцин”. Това име е свързано с формата на цветчето, напомнящо на качулката на монасите капуцини.

Родина на латинката е Америка. Тук тя расте в дивата флора на Колумбия, Перу и Чили. Някои видове са били описани от ботаниците през XVI век. Тя е древна култура на инките от Перу и Боливия, където се е отглеждала като зеленчуково и лекарствено растение.

Грижи

  • Латинката е светлолюбиво растение, затова се отглежда на открити слънчеви места. Развива се и в полусянка, но цъфтежът й не е така пищен.
  • Това цвете е сухоустойчиво и не обича излишък от влага. Поливането е много важно в началото на растежа, а след цъфтежа се полива след като почвата засъхне добре. При излишък на влага израстват големи и сочни листа, а цъфтежът е оскъден.
  • Когато се отглежда като саксийна култура, се подхранва два пъти месечно с комплексни торове. Цъфти обилно, ако в използвания тор преобладават калий и фосфор. Много добре реагира на листно торене. Не я торете никога с пресен, неугнил животински тор.
  • Латинката предпочита умерено плодороден и

дрениран субстрат. На много плодородна и мокра почва, растението расте на листа, но цъфти слабо.

  • Ако сте събрали достатъчно семена, отстранявайте прецъфтелите цветове, за да удължите цъфтежа.
  • Растението е много сочно и крехко, затова трябва да бъде защитено от ветровете.

  • Латинката е топлолюбиво растение и много лесно измръзва. В края на лятото храстовидните сортове могат да се извадят от градината, да се прехвърлят в саксии и се поставят в светло помещение, където ще продължат да цъфтят поне още месец.

Размножаване

Латинката се размножава лесно със семена, които се засяват през пролетта, на открито, в края на май, на разстояние 15-25 cm. При температура 14-16 градуса, поникват за 7-14 дни. При отглеждане в градината, опадалите семена прекрасно презимуват под снега, дружно поникват през следващата пролет и понякога нови растения се появяват на съвсем неочаквани

места. Семената зреят през цялото лято, според прецъфтяването на цветовете. Непреработените свежи семена са отровни!

Болести и вредители

Практически е устойчива на заболявания, но от вредителите често се напада от листни въшки и

гъсениците на зелевата пеперуда.

Аптека в саксия

Всички латинки съдържат много фитонциди, които убиват вредните микроорганизми. Нежната латинка е много ценно билково растение – подобрява храносмилането, използва се като

пикочегонно средство и при инфекции на дихателните пътища; в кожата на главата се втриват смачкани листа при косопад и за успокояване на упорит сърбеж по цялото тяло. Настойката от свежи цветове в народната медицина се използва за понижаване на кръвното налягане. Свежите листа съдържат и голямо количество витамин С.

Кулинария

Всички части на латинката имат остър, приятен и пикантен вкус. Събират се младите леторасти, листата, цветовете и плодовете и се използват като подправка.В свежо състояние цветчетата се използват като добавка към супи и салати.

 Зелените плодчета се използват като подправка в маринованите туршии. Маринованите с копър цветни пъпки и зелени плодчета се използват вместо каперси, но не трябва да се употребяват в големи количества.

Растителна защита

Латинката е не само красиво цвете, билка и подправка, английските градинари я сеят в зеленчуковата градина заедно със зелето. Тъй като е от същото семейство, но с по-силен аромат, тя по-силно привлича вредителите назелевите култури и по този начин ги предпазва.

И това не е шега, както и някои други растения, латинката първо се е „регистрирала” в зеленчуковата градина. Наистина, не в качеството си на примамка за вредителите, а като пълноценно зеленчуково растение. Всички нейни части – стъбла, листа, цветове и плодове са ядливи и съдържат вещества, присъщи на семейство зелеви. Вкусът на младите листа напомня много на кресона.

Разновидности

Културната латинка не престава да удивява цветарите с многообразието от великолепни

сортове, сред които се срещат джуджета (високи само 15-20 cm), средно високи растения и истински гиганти (до 3-4 m). Ниските сортове образуват компактни кълбовидни пищни храстчета и са подходящи за отглеждане в саксии, сандъчета и за окантване на пътечките в градината. Пълзящите разновидности, със силно разклонено стъбло, достигащо обикновено до 2 и рядко до 3-4 метра са идеални за кашпи и по-

големи сандъчета за балконите, терасите, прозоречните первази, беседките и оградите, за покриване на стени и решетки, използват се като гирлянди, както и като почвопокривни цветя.

Съществуват разновидности със зелени и пурпурни листа (fol. atropurpureum),  със златисти листа (nanum foliis aureis), а има и пъстролисти форми.

Създадени са двуцветни сортове, при които цветчетата имат контрастни петна или щрихи.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име