Където е работата, там е и домът. Това може да се каже за семейството на Катя и Костадин Димитрови. Те купуват 1,500 декара място и започват да си строят къща си до тяхното малко предприятие за паркет. Справят се с денивелацията на терена засипвайки с камиони пръст. Преборват се и с подпочвената вода – зигри с дренаж и изграждат допълнително т.нар. „ суха река” между тяхната и съседната къща. Оградата оставят ниска като аранжират с метални орнаменти, а за колоните се спират на пастелно розовото за цвят.
Дворът е опасан с алеи и тревисти геометрични фигури. Алпинеумът, кладенецът и иглолистните се открояват разположени на стратегически места
Къщата разполагат почти в централната част на двора като я заобикалят с алеи и геометрични форми решени с райграс. По тревната площ са групирани вечнозелени иглолистни, алпинеуми и не на последно място кладенецът, който успешно се справя с напояването. Цветовата гама на къщата извисила се с цялата си елегантност повтаря решението на оградата.
Верандите са укрепени с колони, чиито цвят и разположение ги превръща по скоро в ефектно решение.
Верандите са с перила от ковано желязо за да не се наруши екстериора. Терасите са като, че ли покачени на розови кокили. Това усещане се получава, защото не са свободно висящи, а са укрепени с колони. Покривът е с начупена форма следващ разпределението на стаите, а заоблената част на средната тераса повтаря формата на покрива на първо ниво.
Просторно предверие отвежда в голямата кухня, трапезария и хол. Това познато последните години решение доказало своята функционалност е разчупено в този дом с колони край къта за хранене. На пръв поглед оригинално и даже една от колоните се явява като разделител на кухня и трапезария, но освен това тези колони са и подпорни. Формата на стаята е заоблена откъм трапезарията и отвън погледната като, че ли къщата си има шапка.
Прозорците са панорамни и първите слънчеви лъчи любопитно надничат в стаята. Стените са в свежото излъчване на жълтото по което стилно се открояват картините избрани с много усет от домакинята. Дневната част е в тъмна мека мебел над която атрактивни осветителни тела подсилват ефекта. На няколко крачки достолепна рисувана ваза с декоративни флорални акценти налага присъствие. Никаква претрупаност, а само много усет и елегантност.
Трапезарията е в стилово единство с дневната. Масата е голяма, а столовете са двулицеви в съчетанието на черно и бяло. Кухненската част е отделена символично с барплот, под който пространството е затворено с двустранни врати. Над него осветлението е акцентирано. В тази част от помещението пода е гранитогрес, докато в останалата част е паркет, собствено производство. На секционната кухненска мебел красиво се открояват витрините решени с витражно стъкло.
Ефирно и олекотено е решението на стълбището. Към втория етаж се изкачвам докосвайки с удоволствие Под дървения парапет като паяжина се извива тънко, ковано желязо. Стъпалата са комбинация от гранитогрес и паркет.
Пространството пред стаите на втория етаж е оригинално решено с индонезийска ратанова мебел подплатена с меки бели възглавници. Предвидени са прозорци за да не липсва светлина и на това пространство.
Розовата стая е стаята на контрастите. Нежният цвят на стените и ефирните завеси са допълнени от шалтета с цвят бордо.
На този етаж всяка стая е в различен цвят. Розовата стая е стаята за семейството на сина. Много светлина, ефирни завеси, детското легло и естествено играчки.
Кабинетът на домакина не се различава от общия стил на дома – удобен и елегантен.
Още в проект, този дом е съобразяван със посоките за да се улавя първите слънчеви лъчи и светлина струи от всякъде.