Според една много стара легенда в цветчетата на игликите се крият малки феички и приказни стари гномчета. Те пеят песни на възхвала, за цветчетата, които ги крият. Ако в тиха лунна нощ вие чуете тяхната нежна песен, ще живеете в радост и благополучие. В такива нощи феите окачват на цветчетата капчици роса, които светят като малки фенерчета.
Игликите са много популярни заради ранния си цъфтеж и голямата си пъстрота. Сега се отглеждат много хибридни сортове, които по разнообразните си разцветки и форми са отишли много далеч от дивите си родители. Известни над 200 вида и разновидности с различни цветове – жълто, червено, розово, синьо, лилаво в различни тоналности и много двуцветни и трицветни комбинации. Създадени са едроцветни сортове с диаметър на цвета 5,5 cm и други с по 50 цвята на една дръжка.
Игликите (Primula) или както ги наричат още първоцвети (от латинското primus – първи), аглики, игличини са едни от най-обичаните цветя.
Примулата е многочислен род от семейство Игликови с около 600 вида тревисти растения, разпространени най-много в умерената зона на Северното полукълбо. В България естествено разпространени са 8 вида: Крилатолистна (висока) иглика (Primula elatior), Лечебна иглика (Primula veris), Безстъблена иглика (Primula acaulis) и трите с медицинско значение; Старопланинска иглика (Primula frondosa) – ендемит за Ст. планина, в червената книга; Рилска (Божествена) иглика (Primula deorum) – ендемит за Рила, в червената книга; Брашнеста иглика (Primula farinosa) – ендемит за България; Халерова иглика (Primula halleri) – защитена и Малка иглика (Primula minima).
Въпреки голямото разнообразие се оформят четири основни вида: P. acaulis, P. malacoides, P. obconica, P. sinensis.
Като стайни обикновено се отглеждат много сортове и хибриди, които често наричат хибридни примули, китайските дребноцветни и едроцветни иглики (P. sinensis), P. obconica, P. vulgaris, P.acaulis, P. minima.
Китайските видове са многогодишни, нежни растения и добре виреят в помещения. Цветовете са със звездовидна форма в бяло, розово, люляково или коралово оцветяване.
P.obconica или германска иглика, се отличава от останалите с едрите си сърцевидни листа. Цветчета са оцветени в различни оттенъци на червеното.
Грижи
- Поливането през пролетта и лятото е обилно, а през зимата умерено. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна. Преовлажняването и изсушаването й са еднакво гибелни за растението.
- В помещения със сух въздух, саксиите е добре да се поставят върху подложка с мокри камъчета, за да нямате проблеми с червените акари. Не се пулверизира. Листата не трябва да се мокрят.
- Почвената смес трябва да е хумусна, плодородна, съставена от равни части торфена смес, листовка и пясък. Добрият дренаж е задължителен.
- Игликата изисква ярко, слънчево осветление, особено в сутрешните и вечерни часове. През зимата най-добре би се чувствала на остъклена тераса, при температура 5-12 градуса, на слънчево място, където ще цъфти неуморно през цялата зима. Подходящо място за горещите летни дни е хладна стая, сенчесто място на терасата или в градината.
- След цъфтежа се прехвърля в по-голяма саксия, за да може да се изхрани до началото на лятото, когато започва периода на покой.
- Игликите са много чувствителни към излишъка на соли, затова трябва да се подхранват много внимателно. Използвайте половината от посочената доза, от февруари до края на цъфтежа, през две седмици. Предпочитат се желязосъдържащи торове.
- Обикновено повечето видове се отглеждат като двугодишни, защото през следващите години цъфтят слабо и са с по-ниска декоративност. P.obconica и P.sinensis могат да се отглеждат като многогодишни.
Размножаване
Старите туфи могат да се разделят веднага след цъфтежа. При засаждането, за по-голяма устойчивост притъпчете добре растенията, като заровите в почвата част от дръжките на най-долните листа, защото кореновата им система е плитка и при поливането може да се оголи.
Размножаването със семена се извършва рано напролет. Дребните семенца (в 1g се съдържат до 5000 бр) се засяват върху легло от влажен торф, разположен над слой стерилна почва. Съдът трябва да се постави в хладилник за 3-4 седмици, след което се прехвърля на топло (21 – градуса). Първите растения ще се покажат след 3-4 седмици.
За да поникнат семената се нуждаят от светлина, затова не се покриват с почва, а със стъкло или полиетилен, които се отстраняват веднага щом се покажат първите поници. Малките иглики се прехвърлят в индивидуални съдове, когато израстат до 5 – 6 cm. Ще зацъфтят на следващата пролет.
От март до юли за размножаване могат да се ползват стъблени и листни резници, като последните е важно да се отделят с разширението в основата на листната дръжка.
Проблеми при отглеждането
- По края на листата има тъмни петна, пъпките са малко или окапват – сух или горещ въздух;
- Краищата на листата избледняват, съхнат и се сбръчкват – студено;
- Листата омекват и клюмват – излишна влага или поливане с твърда вода;
- Едри листа и малко цветове – подхранване с излишък на азот, висока температура и недостиг на светлина;
- Пъпките окапват – сух въздух, недостатъчно поливане или висока температура;
- Сив налеп, червени петна, петна с дупки по листата или загниване в областта на кореновата шийка са признаци за гъбни заболявания. Третира се с фунгициди.
Неприятели
- Въшки, които образуват многочислени колонии по кореновата шийка – почвата около растението се полива със системен инсектицид.
- При засушаване – акари.
Хибриди
В деня, в който се появил в продажба, сортът PrimaSan мигновено пожънал небивал успех. Създаден е в Холандия, но единият родител е японски сорт, за което подсказва частицата “San” в наименованието. Цветовете напомнят пъпки на роза, растението има компактна форма, цъфти продължително, и има разновидности в осем различни оттенъка.
От P. acaulis са създадени многобройни едроцветни хибриди, двуцветни, трицветни, с преливащи цветове или с кант по ръбчето.
Друга линия на селекцията се е насочила към разработката на кичести форми – Primula ‘Alan Robb’, Primula ‘Marie Crousse’, Primula ‘Miss Indigo’.
Получени са и много други интересни и необичайни растения – Primula Fransisca, Primula ‘Gold Lace’.
