Този материал няма политически характер и затова в него ще говорим за екзотичните тикви в буквалния смисъл. Става дума за едни от най-интересните тиквови растения, някои от които могат да се отглеждат и у нас:
Бенинкаса (Benincasa hispida)
Вид прекалено сходен по биология и външен вид с видовете тиква, а по екологични изисквания с динята. Този вид образува доста едри плодове, които в млада възраст са бодливи и окосмени, но с нарастването си развиват дебел восъчен налеп. Ценят се високо в Азия поради способността им да се съхраняват в продължение на месеци, което ги прави идеален зеленчук за зимните месеци. Разпространени са две форми: сладка, която се използва предимно за консумация в свежо състояние и в сладкиши и несладка форма, която се култивира много по-широко и се използва като зеленчук в супи, салати и различни печени ястия в традиционните кухни на източна и южна Азия.
Коксиния (Coccinia Grandis)
Не особено едър или атрактивен вид, който се култивира масово в Индия и други места в Азия поради своята жизненост и невзискателност. Младите плодове се консумират подобно на краставици, но основно се използват свежите филизи, които се приемат за много вкусен листен зеленчук от месните хора.
Чайот (Sechium edule)
Плодовете на тази култура са подобни на круши по форма с едно голямо семе по средата. Чайота има много слаб вкус, което го прави неподходящ за консумация директно, но овкусен с различни подправки като салата той е много харесван, както самостоятелно, така и в комбинация с други зеленчуци. Освен плодовете при чайота се консумират свежите филизи и млади листа. Много ценни са грудките на чайота, които могат да се консумират като картофи или батати. Чрез грудките тези растения могат да се съхраняват през зимата, през следващият сезон да избуят бързо и да встъпят много по-рано в плододаване. У нас може да се отглежда като любителска култура, както чрез ежегодно засаждане на семена, така и чрез съхраняване на грудки.
Момордика (Momordica charantia)
Тя е една от най-своеобразните култури. На външен вид тя прилича на деформирани краставици (сортовете се различават доста силно). Интересното при този вид е неговият горчив вкус, който в азиатската кухня се третира подобно на лютото у нас. Към горчивият вкус на момордиката се привиква трудно, но веднъж свикнали с него ще ви остане един от любимите. Момордиката се използва за готвене, зелена или при зазряване. Освен плодовете за храна могат да се използват младите филизи и листа. Момордиката участва в традиционната азиатска диета за диабетици. На плодовете от този вид се преписват множество лечебни свойства, някои от които са научно доказани.
Циклантера (чагуа) (Momordica pedata)
Традиционна култура от Андите, често наричана от любителите на екзотични зеленчуци тиквов пипер, поради подобието до някъде по вътрешно устройство и външен вид на плодовете с тези на пипера. За разлика от повечето тиквови култури плодовете на циклантерата са кухи, затова се използват по подобни на чушките начини. Този вид е доста взискателен и у нас може да се отглежда единствено в оранжерии, където влажността на въздуха ще е достатъчно висока. Твърди се че плодовете на циклантерата имат редица положителни здравословни ефекти. Консумират се незрелите плодове, младите незагрубели листа и свежите връхчета.
Змийска тиква (Trichosanthes anguina)
Сравнително едър увивен вид, който се отглежда често в индия и източна Африка. Плодовете са много дълги, могат да достигнат дължина до почти 2 метра при узряването си, обикновено ярко оцветени. Консумират се зелените плодове аналогично на класическите зелени тиквички. Тази култура може да се култивира и в страните с умерен климат като едногодишно растение, което се засява в саксии през февруари и дори по-рано и се изнася на открито в края на април – май месец. Извън района, където се отглежда традиционно обикновено се използва не толкова като зеленчук, колкото като куриозeн и ефектeн вид.