ДЪРВЕТА И ХРАСТИ, ПОДХОДЯЩИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЖИВИ СТЕНИ

Високите живи плетове (над 1,5 м.), известни и като живи стени, са много интересен и извънредно благоприятен градински елемент,  който у нас се използва рядко.  Живите стени са изключително функционални в голям брой случаи, като не рядко реална алтернатива на тяхното използване просто липсва. Най-често стените се формират от широколистни или иглолистни видове. У нас е за предпочитане да се създават живи стени от широколистни видове, защото те са много по-жизнени и безпроблемни, макар че в по-хладните и влажни части от страната могат с много голям успех да се създават и живи стени от иглолистни. Тук ще се спрем на основните особености на живите стени като цяло и на технологията за създаване на живи стени от широколистни растения.

Живите стени имат голямо приложение, служейки преди всичко като ефективна ограда, ограничавайки както физическият достъп,  така и видимостта, движението на прах, миризми и шум.

Най-често в развитите страни живите стени се използват като втора ограда. Това е много важна функция и за нашата страна. Според българското законодателство високи монолитни огради не се разрешават, така че, за да спрем вредните въздействия на околната среда върху своя двор и градина можем да създадем жива стена зад оградата, като така, без да нарушаваме закона и да създаваме предпоставки за бъдещи проблеми, постигаме поставената цел. Живите стени са лесен начин да уплътним и подсилим масово използваните евтини огради от телена мрежа, така че да ограничим контакта със съседните парцели.  Често в големите градини с високи живи стени се ограничават напълно затворени открити стаи, които дават много голям комфорт за отдих и прекарване на времето на открито. Някои любители на топиариите и живите плетове създават в дворовете си цели къщи, ограничени от живи плетове, които разполагат с аналогични помещения на тези в истинска къща, с тази разлика, че са лишени от покрив. Макар доста по-рядко живите стени могат да се използват като дублиращ елемент на истински стени с лош естетичен ефект. За тази цел най-често се използват катерливи видове, защото те нарастват по-бързо и се нуждаят от по-малко грижи, но въпреки това живите стени са в състояние да прикрият голям кръг от обекти в двора.

Освен много практични, живите стени са и естетични. В зависимост от степента на поддържаност и избрания вид можем да имаме по-свободен и не така строг ефект или пък прибрано и правилно въздействие, когато използваме видове и сортове поддаващи се на формиране.

Засаждането на живи стени от широколистни може да става през есента и пролетта като и двата срока дават отлични резултати при правилни грижи през първите няколко години. Като посадъчен материал могат да се използват, както растения на гол корен, които се намират трудно, така и контейнерни екземпляри. Тай като за създаване на някои по-големи стени са нужни много растения е за предпочитане да произведем сами посадъчния материал. По този начин можем да спестим основната част от разходите или да ги пренасочим за мулчиране и изграждане на напоителна система.

Схемите на засаждане на живи стени от някои видове са дадени в таблица 1.

При бавнорастящите видове не се налагат специфични грижи, те се формират по начин напълно аналогичен с този при живите плетове, като се формира трапецовиден профил, който постепенно се издължава до достигане на желаната височина.

Основните грижи за новозасадените растения са прости. При силно растящите видове

(тези, които се засаждат на разстояние над 40 см. растение от растение) веднага след засаждането се премахва по- голямата част от надземната част, като се оставят поне няколко добре развити пъпки. През пролетта покаралите леторасли се прореждат като на всяко растение се оставят 3 – 4. Когато те достигнат височина 30 – 40 см., определяме кои два са най-добре развити при всяко растение и започваме да ги навеждаме в хоризонтално положение по дължината на стената.

Леторастите на съседните растения могат да бъдат вързани заедно на първо време. След като сме закрепили по два летораста на всяко растение по дължината на реда и сме получили непрекъснат жив плет от клони, премахваме всички останали резервни леторасти, като ги изрязваме на няколко пъпки от основата им. До есента растенията се поливат  и подхранват редовно, като резитби не се извършват. През есента или пролетта всички леторасти (без тези, които сме навели във вертикално положение) се съкращават на 4 -5 см. над нивото на старата част от растенията, като се стремим височината на цялата жива стена да е сравнително еднаква. През втората и третата година резитбите се правят чрез храсторез или ножица, като височината се увеличава с по 5 – 10 см до достигане на нужната ширина.  След като сме достигнали нужната ширина в основата, можем да позволим и по-бързо нарастване на височината на стената, като следим да поддържаме нужната ширина и плътност. Ако получим рехав прираст и слабо сгъстяване трябва да задържим стената на тази височина още една година, за да достигне оптимално качество и чак тогава да увеличаваме отново височината ѝ. Една стена с височина от 2 метра се създава за 6 – 7 години, а една стена, висока над 3 метра, може да отнеме повече от десет години. Именно затова е важно бавното и внимателно увеличаване на височината с цел да се получи идеално качество.

Профилът на всички живи стени трябва да бъде трапецовиден. Това е изключително важно, защото те имат големи размери и засенчването на растенията в долната им част в крайна сметка може да стане причина за оголване, което на практика ще съсипе вашата жива стена. Минималното отваряне на живия плет към основата му е с 20 см. на метър височина, но като оптимален вариант можем да посочим 30 см. Така при жива стена висока 3 метра основата трябва да е по-широка от върха с по 60 – 90 см. от всяка страна. Ширината на самата стена трябва да бъде 50 – 100 см. Така ако една жива стена, висока 3 мента, с основна ширина 60 см и оширяване към основата с 20 см/ на метър височина ще има долна ширина 180 см. При стени, които граничат с чужд парцел или някаква храстова или дървесна група, както и със сгради и съоръжения, уширение на основата от тази страна не се предвижда в този случай, същата триметрова жива стена ще има ширина в основата 120 см.

Важно!

• Самите живи стени заемат доста място, което се увеличава с увеличаването на височината им, затова преценете внимателно коя е минималната височина, задоволяваща нуждите ви.
• Повърхността на живите стени иззраства с няколко сантиметра на година, което за дълги периоди от време може да означава превземане на значителни площи от тях. Затова през 10 – 15 години се прави силна резитба, с която стената се прибира на своето идеално място.
• Почти всички видове, използвани за създаване на живи стени, са средни до едри дървета, затова не бива да изоставяте жива стена. Ако установите, че поддръжката е твърде скъпа или трудоемка за вас трябва да помислите на първо място как да премахнете растенията, защото оставени без резитба те могат да избуят и да засенчат всичко наоколо. В това отношение изключение прави дървовидния чемшир, който нараства сравнително бавно.
• Някои хормонални препарати са с висока ефективност за предизвикване на силно разклоняване и сгъстяване, при което растежът е много слаб. Използването на такива препарати може да ви спести повече от половината резитби.
• Живите стени са дълготраен елемент на ландшафта, което се обуславя от бавното им създаване. Това налага при направата им да мислим в перспектива, така че да не се наложи да премахваме растенията, тъкмо когато са станали най-ефектни.
• Всички болести и неприятели, нападнали живите стени трябва да бъдат подложени на незабавна борба. Това се налага поради големия брой растения от един и същи вид на малка площ, което означава, че всеки проблеем извън контрол може да нанесе много щети.