Всеки който е посещавал китните градчета в северна Европа, във Франция или Британия познава онова специфично усещане за кокетност и естетика, което повечето къщи и градини там притежават. Трудно ми е да определя на какво се дължи това усещане, дали на това, че в онази част от континента всичко е значително по-подредено или защото имат късмет климатът им да е много по-влажен и благоприятен за развитие на декоративната растителност от нашия.
Когато видях този двор бързо се убедих, че свежият, жизнен, естетичен, и в същото време премерен ефект на западноевропейските къщи и градини може да се постигне и в България. При разглеждането на този двор човек доста бързо разгадава алхимията на неговото излъчване. Той е семпло озеленен, с доста открити площи. Което го кара да изглежда изчистен, а площта му не се стапя накъсана от всевъзможни високи растения и градински елементи.
Друго, което прави впечатление е целенасоченото структуриране на площите. С голям успех дворът е разделен по начин, който му придава максимална функционалност. В предната част е разположена малка морава, която изпълнява функцията на скромен партер, посрещащ пристъпилите прага на градината.
В тази площ има малко растения, а освен това те са и със скромни размери. Щамбовата роза и кълбовидната щамбова туя едва ли ще увеличат значително обема си и в бъдеще, но предвидливо засадената в дъното на моравата албиция скоро ще се превърне в малко дръвче, което ще увенчае края на двора със своята зелена безкрайност, която ще създаде усещане за дълбочина. Близо до албицията е засаден и един сребрист смърч, който ще допълни гледката в края на двора със своя заострен силует, който ще надскочи ниския и хоризонтално структуриран обем на албицията. В самия заден ъгъл на площта е засадена още една щамбова роза, която в бъдеще ще трябва да се бори за пространство със своите едри съседи, но засега може спокойно да раздава своите червени цветове от пролетта, та чак до първите студове през есента.
От другата страна на входа се намира малка зелена площ, разделяща алеята, водеща към входа на къщата и към вътрешността на двора от една не голяма постройка, приютила в себе си гараж и сервизно помещение. Пътеката свързваща, гаража с входната алея, отделя тясна зелена ивица, решена много сполучливо с четири розови храста от различни сортове.
В голямата зелена площ между гаража и входната алея има храстова група, в която централно място заема компактен храст от фотиния, която е особено атрактивна през късната пролет, когато младия и растеж е в бакърено червен цвят. Присъствието на фотинията е подсилено с три казашки хвойни и една ниска, вечнозелена лоницера, които трябва заедно да покрият почвената повърхност около един кипарис и един лъжекипарис. Със силен индивидуален ефект, подобно на препинателен знак в цялата растителна група, една стелеща се хвойна, с почти жълт цвят на листата, блести зад всички описани растения.
По входната алея, заобикаляйки самия вход стигаме до задния двор, който е доста по-интимен. Затворен между високи стени, приютил градинския навес, който е душата на къщата. През лятото, това място кипи от живот и в същото време създава увереното впечатление за защитеност. Навесът е решен като пристройка на къщата, която плътно заема мястото между къщата и срещуположната ограда на двора.
Гърбът на навеса лежи върху границата на парцела. Така задният двор е заключен между високата монолитна ограда, опасваща задната част от двора, навеса и високата дървена ограда, подсилена с пергола, отделящ тази част от двора от стопанския сектор.
Близостта на стените и оградите в задния двор не е прекалено голяма, за да се създаде усещане за теснота, но в същото време те са достатъчно близо, за да ограничат почти всички възможности за проникване на любопитни погледи от съседите.
Продължението на входната алея прави лек завой и продължава право напред, като ограничава задния двор от дясно (заедно с оградата на стопанския сектор). Тази пътека не стига до края на двора, а малко преди него влиза от една страна в малко сервизно отделение, а от друга, като пътека от плочи се свързва с навеса. До самата къща е разположено широко отклонение, отвеждащо от централната алея до навеса.
Основен елемент в задния двор е езерото с каменната си каскада. Озеленяването и в тази част от градината във всички сезони следва простичкият и семпъл модел, реализиран в предния двор. В цветната площ край езерото са засадени различни многогодишни видове, които разцъфтяват един след друг или украсяват градината със своята зелена маса от рана пролет до късна есен и дори през зимата. Изграждането на една подобна леха или бордюр си струва, поради добрият ефект и сравнително лесната поддръжка. Разтегнатият във времето цъфтеж, постоянното прецъфтяване на едни видове и зацъфтяване на други, правят площите от многогодишни истинска атракция.
От страната на стопанския сектор зелената площ е ограничена от не висок жив плет, пред който е засадена една щамбова роза и една щамбова плачеща ива. Около езерото е оформена цветна площ от различни многогодишни видове, подбрани така че през цялата година да се откроява със своите цъфтящи растения.
Навесът също е много интересен. Тук домакините са се постарали да създадат много битови акценти, въпреки които общото усещане за целенасоченост и функционалност се запазва.
Пространството е внимателно разпределено, така че да може да поеме всички желани функции. Докато едната половина е обособена като всекидневна, в която е разположена масата, камината, мястото, където трябва да бъде поставен телевизорът, то другата половина е истинска кухня на открито.
Изграждането на този двор премина през няколко етапа:
Добрият декоративен ефект на завършената градина е функция на много различни причини. На първо място е изключително находчивото разпределение на площите в двора, както и на добре подбраната и разположена растителност.
Но не забравяйте, че преди да се захванете с изграждането на двора, трябва да създадете план за дворното и градинско осветление, както и карта на кабелната мрежа.
Често добре осветените градини са дори по-ефектни през нощта отколкото през деня.
В градините, които са осветени през нощта се създават нови и неочаквани перспективи, които разнообразяват впечатленията, които те създават.
Градинското осветление трябва да е приглушено, така че да осветява достатъчно за да имаме видимост, но същевременно да не превръща нощта в ден.Изборът на осветителни тела е много субективен. При малките градини най-често се използват само такива намиращи се върху къщата, но при по големи градини са необходими и тела разположени в самите зелени площи.
