Глухарчето е упорит плевел, който не желаем да го имаме в градината. Но искаме или не, всяка година то се самонастанява в тревните площи. Коренището му не прониква дълбоко и ако почвата е влажна, лесно се вади с градинска лопатка. Разумно е една част от извадените глухарчета да се измият и изсушат на сянка, защото растението е лечебно. Свежите листа съдържат лутеин и тараксантин, провитамин А, витамините С и В2. Корените са богати на глицериди на олеиновата, линоловата и редица други киселини, на белтъчни вещества (над 10 %) и др. Народната медицина препоръчва корените на глухарчето при анемии, заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, за стимулиране обмяната на веществата, при атеросклероза.
Салатата от свежи листа (залейте с подсолена вода за 30 мин., за да се извлече горчивината им) е приятна на вкус и може да се препоръча като усилващо и укрепващо средство при авитаминоза С. Сухата дрога от наситнени корени се прилага като запарка или отвара – 2 ч.л. се заливат с 200 мл вряла вода. Кисненето продължава 30 мин. и след прецеждане запарката се изпива преди лягане.
Сладко от глухарчета
