Тази прекрасна градина се намира в подножието на Родопите, в едно селце на 20 минути от Асеновград. Тук спокойствието е основно състояние и дори тежката лятна жега не е смогнала да го наруши, разгонена от лекия планински повей. Още с пристигането ни си отдъхваме от нея и усещаме благотворният ефект на планината.
Тук сме, за да разгледаме градината на семейство Хубенови, която е стъпила на склона над тесният път. От далече прави впечатление изчистената подредба, която създава прекрасен ефект без ненужни елементи и аксесоари, без същевременно да е скована и скучна. Наши домакини са Арести и Валентина Хубенови. Те са от Асеновград, но преди десетина години купуват това място, което тогава е представлявало поизоставен двор и малка вила в не особено добро състояние.
Семейството обича да ходи на екскурзии и да прекарва лятото на почивка, така че в началото идеята да посветят свободното си време на градината не изглеждала много привлекателна, но както се шегува Арести всяко нещо си идва с времето. Така няколко години след като купили мястото започнали да ремонтират старата вила и да изграждат градината. „Едно от първите неща, които направихме тук е кладенеца”. Скоро оформят и площите с цветя, които са ограничени от естетични каменни зидове, които направили с камъните от основата на стара постройка в двора.
Първата подпорна стена върви успоредно на входната алея като ограничава цветната площ над нея. Това малко кътче от цветна радост е затворено между къщата, две алеи и границата на парцела. Тук има най-много цветя. Повечето видове са едногодишни, но има и доста многогодишни, които придават постоянство на цветният й облик. Над всичко са изгрели жълтите дискове на декоративните слънчогледи. Ниско долу като калейдоскоп разноцветни петунии създават причудливи картини.
Тъмно червени целозии тук там се показват суетно над другите растения, като розови облаци лаватерите са се смушили между другите цветя, а над тях рози с едри цветове се радват на следобедният хлад. Пищността на тази цветна площ се засилва от големите петна хризантеми, които оцветяват есента чак до началото на зимата и елегантните ириси, които тъжно оплакват преминалите си цветове и с трепет очакват следващата пролет, за да омагьосват пространството със своята синева. Като от нежен щрих картината се допълва от многобройните сини ралици, които бъбриво се надцъфтяват една друга, в ъгъла се е сгушила една аукуба, която като пепеляшка със своите изпъстрени със жълто листа остава почти незабелязана сред ярките си съседи, но само след няколко години тя ще е достатъчно едра, за да се превърне в първата дама на градината.
Още по-интересна е подпорната стена, разделяща предната част от двора на две нива. Тя е ниска много сполучливо подбрана по размери и форма, така че да има премерен визуален ефект, който е идеален за малката по площ градина. Присъствието на стената е допълнително засилено като тя плавно преминава в малък алпинеум, който макар разположен в края и се превръща във визуалния й център.
Пред вилата се намира една група от овощни дървета, които са подслонили под сянката си мястото за отдих в градината. Стопаните много находчиво са покрили това място с градинска шатра, която да осигури допълнителна защита от слънце и различни падащи от дърветата замърсявания. За удобство до този кът са разположени зидана камина с чешма до нея.
През средата на двора минава ниска ажурна дървена ограда, по която като оригинални акценти са поставени огромни дървени колела. Тя разделя двора на две основни части – предната, за която вече говорихме и стопански сектор.
Въпреки че първоначално идеята била в тази чест на двора да се отглеждат зеленчуци в момента по-голямата част от него е заета от прекрасна морава, където е създаден импровизиран ваканционен кът за малката внучка. Основната растителност тук са една гора от лози разположена в долният край на двора. Със живописно нагънатите си стъбла те стигат до конструкцията като създават един много интересен кът.
В центъра на тази площ е едно прасковено дърво което отрупано с многобройните си плодове изглежда като излязло от детска рисунка. Картината се завършва от малка леха с домати, които са с наситено зелен цвят и плътно прегърнати от моравата се интегрират идеално с останалата част от двора.
Много интересно са оформени и границите на парцела. От горната страна двора граничат със запустяло място. Там е направена проста дървена ограда, по която редовно са подрязвани растящите растения, така че се е получило нещо като жив плет, който е много ефектен. Откъм пътя дворът е заграден с ниска ограда от телена мрежа, по която расте снежноплодник, който също е прилежно оформен в жив плет.
