За органичното отглеждане на грах е много важно първо да изберете подходящ сорт, който да е устойчив на болести. По този начин ще си спестите редица проблеми свързани с борбата с болести – един от най-трудните моменти при органичното градинарство, поради невъзможността да се използват пестициди. Така например едни от най-популярните сортове, които са устойчиви на фузариум са ‘Bolero’, ‘Cosima’, ‘Durango’, ‘June’, ‘Premium’, ‘Tonic’ и други. Граховите растения често страдат и от кореново гниене и селекционерите са създали някои сортове, устойчиви на болестта – ‘Bolero’, ‘June’, ‘Pendleton’ и някои други.
Граховите зърна прорастват при по-ниски температури, поради което най-подходящото време за засяването им е в края на март или началото на април. Ранното засяване дава по-богата реколта, отколкото късното. Засейте на дълбочина не повече от 2-3 см. Обикновено не е необходимо да се прави инокулация на семената с азот-фиксиращи бактерии, освен в случаите когато повече от 5 години на мястото не е била отглеждана грахова култура или ако почвата е с много ниско съдържание на азотни вещества.
Поливайте, когато започне цъфтежът, за да се стабилизира растежът. Мулчирането ще запази влагата в почвата. За опора на граховите растения можете да направите рехави мрежи от канап или тел.
Реколтата е готова за събиране около 10-14 седмици след засяването в зависимост от сорта, които сте избрали.
Ротацията на културите е важно условие за справяне с болестите и вредителите при органичното земеделие. На следващата година смете мястото за отглеждане на грах, като засейте семената където предишната година е имало култура от друго семейство растения (например зърнена). Можете да ползвате отново същото място за грах едва след 3-4 години. Ако все пак възникне проблем, като например кореново гниене, можете да иазползвате препарати за биологична борба – например Actinovate AG (съдържа Streptomyces lydicus), T-22 HC (съдържа Trichoderma harzianum), Mycostop Mix (съдържа Streptomyces griseoviridis). Това са продукти изцяло на биологична основа и съдържат микроорганизми, които се борят с причинителите на болестта. Най-важното при борбата с болестите и вредителите е да се определи точно причинителя, за да може адекватно да се реагира на проблема.
