През целият юли може да се засява разсад за двугодишните видове, които се засаждат на постоянно място през есента и по-ограничено през пролетта.
Докато за паричката, незабравката и силенето срокът на засяване не е от голямо значение, то за теменужката той е много важен.
При всички двугодишни видове, с изключение на теменужката, основният ефект е през пролетта, като преди това цъфтеж няма или той се появява по изключение. Теменужката, от своя страна, цъфти през есента, през по-топлите периоди на зимата и през пролетта. Рано, засетите разсади (края на юни – началото на юли) от теменужки се засаждат по-рано и в градината и заради това, те цъфтят изобилно през есента.
Обилният есенен цъфтеж може да отслаби растенията и при застудяване, особено в по-студени години, част от растенията могат да пропаднат, а останалите се възстановяват по-трудно и обикновено през пролетта цъфтят вяло. Ранните срокове на засяване се практикуват масово от производителите на посадъчен материал за комерсиални цели.
За любителите градинари, средните срокове за засяване (10 – 30 юли) са най-благоприятни. Засетите в този период растения започват да цъфтят през втората половина на септември и в началото на октомври. Есенният им цъфтеж не е толкова богат, но за сметка на това цъфтят по-изобилно през пролетта.
Последният вариант за лятно засяване на теменужките е през август. Късните разсади от теменужки почти не цъфтят през есента, растенията презимуват много добре и без проблем. Те имат много силен пролетен ефект и могат да се засаждат в градината, както през есента, така и през ранната пролет.