Сем. Имелови (Loranthaceae) включва 11 рода и около 150 вида, характерни предимно за тропичните и субтропичните зони. Растенията са храсти или треви водещи полупаразитен начин на живот. Масово разпространение в България имат белият имел (Viscum album L.) – паразитиращ върху различни плодни и горски дървесни видове и хвойничето (Arceuthobium oxycedri Bieb.) – паразит по хвойната. В източните и южните части на страната се среща и черния имел (Loranthus europaeus L.), който паразитира предимно по дъба и кестена.
Белият имел е вечнозелено растение с вилужно разклонено стъбло.Листата му са срещуположни, а цветовете невзрачни около 1-2mm, жълтеникави или зеленикави. В повечето случаи еднополови. Растенията са двудомни. Плодът – бял, сочен. Семената и ягодовидните плодове са приспособени за разпространение от птиците.
Повечето от имеловите развиват хаустории вътре в тъканите на растението гостоприемник. Хаусторията е специфична всмукателна тъкан, развитието на която започва още с покълването на семето. При имела то се осъществява върху гостоприемника. Зародишният корен нараства с края си към клоните на растението и при контакт с тях се разширява в дисковидно приспособление. В неговия център се образуват група клетки, които проникват в стъблото и достигат проводящите снопчета.
На следващата година се развива облистен летораст, а от първичната хаустория, вклинена в тъканите се формират зелени, почти цилиндрични нишки. Те растат между кората и дървесината, отдолу и отгоре от мястото на проникване. Не след дълго перпендикулярно на първичните, се образуват вторични хаустории. От тях се развива новия прираст на паразита. Постепенно той обхваща цялото тяло на гостоприемника, като отрязването на имела не отстранява заразата, защото хаусториите се развиват под кората на дървото. Независимо от пораженията, които имела може да нанесе върху различните дървесни видове, той е полезно за човека растение познато му още от дълбока древност.
В Скития, лечителят Рам излекувал народа си от разпространяващата се чума чрез отвара от бял имел. Скандинавският бог Балдур смятан за неуязвим към всички земни растения бил убит с копие от бял имел, защото растението развиващо се в клоните на дърветата, нямащо пряк контакт със земната повърхност, било смятано за бог на растенията.
При изповядващите католицизма е известна традицията за коледната целувка под клонка от бял имел. Тъй като растението, развиващо се между земята и небето придава на човека стоящ под него особена свобода, недопустима през останалото време от годината. Така всеки би могъл да целуне любим за него човек, без да се страхува от някакво наказание.
В народната медицина и билколечение белият имел се прилага при различни заболявания.
Използват се предимно неодървесинените стъбла и зелените листа, които съдържат витамин С, танини, смолисти вещества, восъци, органични киселини и токсини. Екстракта от младите листа на растението помагат за лечение на ранни стадии на хипертоническа болест, начална фаза на климакс и др. Смесен с отвари от различни билки, имела подсилва действието им при лечения на проблеми в опорно-двигателния апарат, нервната система, белите дробове и бъбреците.
