С ПАТИНАТА НА ВРЕМЕТО

0
3091

Още от завоя познахме къщата – бяха ни я препоръчали като” стилна ,с въображение и възможности”. Под клоните на голямото дърво спретната ограда хармонираше с високата  дървена порта и обкованата с потъмнели дъски двукатна къща. Покривът от зеленясали плочи някак се подразбираше от само себе си.

На стената до миниатюрните прозорчета на първия етаж имаше поставена малка плоча. Израз на родова памет ,самочувствие или просто горд спомен.

Цветан ,който ни посреща на входа е някак прекалено млад,неочаквано съвременен и доста стеснителен. Малкият двор е е покрит с плочник в традицията  на дворчетата в троянския балкан и плавно прелива в широката поляна на съседното място. От всякъде е ограден с постройки. С течение на времето Цветан ги е реставрирал, да не кажем – препостроил  и им е дал ново предназначение.

Под навеса вдясно от портата е дворната чешма, малка газова скара и атрактивна глинена пещ – авторско изпълнение на изобретателя на чушкопека /нашите читатели сигурно си спомнят този уред всеки път,когато започне трушиената кампания/. Широката маса,пейките и  площадката пред къщата са от камък.

Тук двата най-разпространени материала са камъка и дървото и в съчетанието им се ражда онзи неповторим стил на строителство,който ние наричаме балканската къща.

Долният етаж на старата  къща е обединен  в едно помещение – голяма дневна, която ние българите обикновено наричаме механа.Някога тук е била дърводелската работилница на дядото на нашия домакин.

Просторната  стая се отоплява от красива камина изградена на  мястото на предишното огнище.

Плотът на бара е от цяло полирано парче орехово дърво. Въздействието е тотално. Масата е с каменен плот от цяла плоча. На стената приятели са нарисували стилизиран стенопис, а красиви етажерки са събрали прекрасна колекция от троянска керамика и антикварни вещи.

Кухненският  кът може да задоволи  най-капризната домакиня.Въобще това прецизно и едновременно с това артистично отношение към детайла е характерно за цялостната реставрация на тази къща.

Ключалката на врата е уникална – старинен механизъм, изцяло изработен от дърво затваря вратата сигурно и лесно.

Проблемът е че се отключва само с уникален ключ-секрет.Когато ключът на една от вратите се изгубил се наложило да сменят всичко и така и не успели да направят дубликат на “секрета”.

По дървените стълби се качваме на втория етаж.Малък чардак разкрива прекрасна гледка към околните върхове.

Вторият етаж представлява истински апартамент от голяма дневна и просторен кабинет с широка софа за спане. Очевидно приятелските сбирки са част от всекидневието на този дом,защото дневната е обзаведена с красива дървена трапезария и малка кухненска част – винаги можеш да събереш близките си в някоя хладна вечер на хубава приказка и тиха музика…

Обзавеждането  е непретенциозна смесица  от автентични и съвременни мебели. Тук не се робува на прекалената етнографска автентичност. Преобладаващ е вкусът към удобство и спокойна целесъобразност,съчетан с вътрешна естествена хармония.Очевидно домакинът ни е убеден в съвместимостта на различните времена под един покрив.

Кабинетът е с оригинални шкафове и секретер от поминалия век.Леглото напомня на едновремешните миндери – върху дървен подиум са поставени удобни матраци и се получава нещо като огромна ниска спалня,на която при нужда може да спи цялото семейство. Оригиналният виенски люлеещ се стол свързва двете функционални зони на това уютно и много красиво помещение.

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име