Обикновената шипка ( Rosa canina), e диворастящ бодлив храст,чиито плодове узряват и се берат от ранна до късна есен- в зависимост от местообитаването. Тя расте в равнини и гори, покрай реки, по- хълмове и планини до 2000 м надморска височина, върху слаби и неплодородни почви. Среща се навсякъде у нас, а за нейна родина се счита Северна Америка. Днес шипката е изгубила значението си като растение със силно ароматичен приятен дъх( див трендафил, гюл, дива роза), докато плодовете й придобиват все по – голяма слава на истинско депо на витамини, и особено на витамин С. В действителност, един от видовете шипка – Rosa rugosa е растението в света ,чиито плодове са с най – високо съдържание на витамин С – 7000 мг%! Няма друг плод или зеленчук с такова съдържание на най-ценния витамин за човешкия организъм. Даже прехвалената ацеролата ( Malphighia glabra), наричана още тропическа или барбароска вишна, пуерториканска череша и др, е „ вицешампион” – съдържа до 4000мг% витамин С. В нашата дива шипка съдържанието на витамин С се движи в границите от 1700 до 2000 мг%. В сравнение с други плодове и зеленчуци, източници на витамин С ( лимони, портокали- 50 до 70 мг%, домати-24 до 40 мг%, пипер- 100 до 200 мг%), тя е най- подходяща за използване и набавяне на този толкова необходим за нашия организъм витамин. Но шипката съдържа не само витами С, а и много други витамини и биологически вещества.
Всеки знае, много или малко, за близо 300 годишната история на витамин С (аскорбинова киселина) и заболяването на моряците в далечното минало от скорбут. В по-новата история е известно , че в Англия , Норвегия и Швеция хората и особено децата започват да проявяват симптоми на това заболяване през Втората световна война, когато английските кораби са били блокирани и не са можели да доставят цитросови плодове от колониите. Тогава шипката се преоткрива и като безценен природен дар, източник на витамин С, започва масовото да се използва за чайове, сокове, сиропи и добавки в храни. Успоредно с природните източници, усилено се изучаваше химията, биохимията и физиологията на витамин С. Беше изяснена химичната структура на аскорбиновата киселина, а по – късно и реализирана промишлената й синтеза от нейния природен предшественик – глюкозата. Вече, витамин С, човек може да си го набави чрез фармацевтични препарати или добавки към храните. Нещо повече.! Поради силните му антиоксидантни свойства витамина започна усилено да се използва в хранително-вкусовата промишленост, като антиоксидант и стабилизатор от развала на различни храни и напитки. Но най- многобройни са изследванията и постиженията свързани с изясняване на неговата биологична, физиологична и биохимична роля в човешкия организъм, неговото значение за здравето и заболяванията при човека. Както е известно, човек, човекоподобната маймуна и още някои и други животински видове, не могат да синтезират в клетките си аскорбинова киселина, поради което трябва да си го набавят сами, чрез храната. Първият въпрос беше да се установят дневните нужди на човешкия организъм от витамин С. Днес е прието, че дозата от 50-60 мг витамин С, покрива ежедневните нужди на нормално развит организъм. Според по-съвременни изследвания, американците препоръчат по – високи дози – от 100-120 мг/ден. Световно известният американски биохимик, два пъти нобелов лауреат, Лайнус Полинг ,препоръча високи дози от витамин С (няколко грама/ден) при фибрилни и други болестни състояния при човека. Макар проблема за ползата от мега – дозите витамин С да са дискусионни, използването му в количества от 100 до 1000 мг/ден се възприемат от медицинската наука и практика поради многобройните му здравни ефекти.
Днес се знае, че аскорбиновата киселина е ко-фактор на ензими , които участвуват в биосинтезата на белтъка колаген в човешкото тяло. Ако се каже, че количеството на колагена е 1/3 от всички белтъци в организма, и че влиза в състава и изграждането на кожата, костите, зъбите, хрущялите, сухожилията, кръвоносните съдове, сърдечните клапи, връзките между гръбначните прешлени, и лещите на очите ще се види, че без витамин С не може да съществува здрав организъм..Освен това , аскорбиновата киселина е необходима на ензимите, които катализират образуването на мускулния карнитин, на катехолите и превръщането на холестерола в жлъчни киселини необходими за нормалната обмяна на мазнините. Доказано е,че аскорбиновата киселина повишава абсорбирането на желязото от храните и включването му във форми необходими на организма, като ензими, хемоглобин и др.
Moже да се каже, че едно от най – важните свойства на аскорбиновата киселина, открито през последните десетилетия, е антиоксидантното й действие. Както други природни антиоксиданти, и тя има забележителното свойство да улавя и неутрализира свободните радикали образувани при т.н.окислителния стрес в клетките.Както е известно, те окисляват белтъците, липидите и ДНК молекулите, разстройват нормалната обмяна на веществата и стават причина за възникване на различни заболявания. Кооперативното действие напр. на токоферолите, каротеноидите и аскорбиновата киселина предпазват липидите и другите молекули от окисление.
Mеханизъм на антиоксидантното действие на аскорбиновата киселина:
Така, сам или с други антиоксиданти, витамин С стои на своя боен пост в клетките и воюва срещу сводните радикали, които се срещат както в хидрофилна така и в липофилна среда. На тази основа са синтезирани и срещаните в храните и напитките антиоксиданти като Е 300–400. Много са доказателствата, които съществуват за противовъзпалителната роля на витамин С, защитните му функции при сърдечно-съдови и канцерогенни заболявания и много други болести. Въпреки старата и богата история, въпреки многобройните доказани здравни ефекти, витамин С, остава вещество с все още мистериозни и не напълно изяснени функции. Независимо от това, безспорно, ползата от него е неопровержима , а ШИПКАТА си остава световният шампион по съдържание на витамин С !
