Лечебните растения са изключително важни за нашето здраве. България е много богата на билки, на има доста видове, които са топлолюбиви и нашата природа те не се срещат. Не могат да се отглеждат и в градината. Но тези растения лесно могат да се култивират в саксии. Тъй като повечето от тях имат нужда от много слънце най-подходящото място за отглеждането им е балконът. Освен като лечебни растения тези видове имат и прекрасни декоративни качества, а някои от тях не са често отглеждани, което ги прав още по-ценни. В зависимост от конкретния вид и нуждите ни от него, както и възможностите да му осигурим необходимите условия можем лесно да преценим как, по колко и от кои видове можем да отглеждаме. Известно предимство при саксийното отглеждане на екзотични лечебни растения е това, че те винаги са налични в свежо състояние.
Някой по-интересни тропически декоративни видове с лечебни свойства са:
Алое (Aloe vera) – често се отглежда от любителите у нас. Освен този вид се култивират и още няколко близки вида, с които се различават трудно, но имат подобни лечебни свойства, затова могат да се използват спокойно.
Като сукулентно растение алоето е изключително подходящо за балконско отглеждане в цялата страна. Ако желаете просто да имате алое на балкона си можете да го отглеждате в саксия, но ако имате нужда от по-голямо количество листа (респ. сок) можете да го засадите в сандъчета. Размножаването става от издънки и резници. То се реализира доста бързо. Растенията нарастват най-бързо на слънце, при тези условия образуват повече листа (макар и по-гъсто разположени), съдържащи повече сок, с повече активни вещества в него.
Алоето съдържа алоин, който в значителни количества може да бъде токсичен, затова не използвайте големи количества от него наведнъж, а при необходимост от дълготрайно лечение с препарати от този вид се консултирайте със специалист или потърсете по-подробна информация. Сокът от алое се използва при гастрити, язви и киселини в стомаха. Има ефект при рани и изгаряния, а също и при лечение на херпеси. Може да се приема като помощно средство при диабет. Има антивъзпалително и противомикробно действие.
Камелия (Камелия sinensis) – доста често отглеждан у нас като саксийно растение, храст. В градинарството се цени основно поради разнообразието от форми и багри на цветовете. Този вид има огромно промишлено значение за производството на листа, от които се приготвят известните на всички ни класически чайове: зелен, черен, байхов, тухлен и др.
Отглеждайте в средни до големи саксии (30 – 50 л.), използвайте богат субстрат задължително с кисела реакция. Поддържането на почвата редовно влажна е задължително. Камелията не обича пряката слънчева светлина, затова е по-подходяща за северни и източни балкони. Пулверизирайте редовно.
Лечебните свойства на този вид са много разнообразни. Той е доказано ефективен при сърдечни и съдови заболявания, има ефект при асма и някои психически заболявания. Приемът на зелен чай повишава ефективността на много антибиотици намалявайки някои от вредните страничните ефекти. Има силно антисептичен ефект, използва се срещу лош дъх, когато той е причинен от бактериална дейност в устната кухина.
Кудзу (Pueraria lobata) – буйно растящо инвазивно увивно растение приличащо по външен вид на вистерия. Поради бързия си растеж сравнително малките изисквания към условията на средата и бързото си вегетативно и семенно размножаване, на много места в света се е превърнало в плевел. Листата са сложни, перести, цветовете са синьо-лилави събрани в гроздове, плодът е боб.
Отглеждайте в по-голяма саксия с богат на органично вещество влагоемен субстрат с неутрална реакция. Кудзу се развива добре само при сравнително постоянна влажност на почвата. През есента можете силно да изрежете като оставите само едно основно стъбло, което на следващата година да използвате като кордон.
Кудзу е една от 50-те основни билки в китайската медицина, имащо широк спектър от лечебни свойства повечето, от които са доказани научно. Потиска алкохолния глад, запарка от цветовете е отлично средство срещу махмурлука, подпомагащо едновременно с това възстановяването на черния дроб. Кудзу има лечебен ефект при мигрена, шум в ушите, световъртеж и главоболие. Пиенето на чай от този вид е широко препоръчвано от съвременната медицина като превенция срещу рак. Корените на растението съдържат нишесте и от тях в източна Азия често се приготвят различни храни.
Иерба мате (парагвайски чай) (Ilex paraguariensis ) – това субтропично растение е близък роднина на често отглеждания у нас илекс. Широко култивиран вид в много топли страни, основно в южна Америка за добив на листа, които съдържат кофеина и теобромин (активната съставка на натуралният шоколад) – вещества, имащи освежаващ ефект. От листата се приготвя напитка, известна като парагвайски чай. За разлика от черния и зеления чай парагвайският се приготвя чрез добавяне на ситно нарязани или стрити листа и млади клонки в гореща вода (във вряща вода вкусът силно се влошава и става горчив).
На балкона този вид се култивира лесно. Засадете в голяма саксия, използвайте лек неутрален субстрат. Поливайте редовно, пулверизирането има добър ефект макар да не е задължително. Издръжливо на слънце, жега и високи температури растение. Изрязвайте връхните части на клонките, а и цели клонки през есента като формирате къси скелетни клони.
Дърво гюле (Couroupita guianensis ) – почти неизвестно у нас растение. Този вид е доста разпространен в тропиците като декоративно растение, цени се основно, заради гигантските си цветове, появяващи се не по клоните, а на съцветия, излизащи директно от стъблото и скелетните клони. Плодовете са едри със сферична форма и дървениста обвивка, от където идва и името на растението. Отглеждано в саксия това дърво цъфти рядко, но за лечебни цели се използват основно листата.
Засадете в голяма саксия, използвайте слабо кисел богат на органично вещество субстрат. Поливайте и пулверизирайте редовно с мека вода. През зимата прибирайте растения в добре отоплявано помещение. Силно разрасналите се през лятото екземпляри могат да се подрязват по-силно през есента.
Сокът, изтискан от свежите листа има подчертано антигъбично и антибактериалено действие и се използва широко за лечение на различни кожни заболявания в тропиците. Сдъвкани бавно, младите листа успокояват зъбобола. Използва се за успокояване на болки в стомаха (в случаят няма лечебен, а болкоуспокояващ ефект). В индия се използва от традиционната медицина при лечение на маларии.
