Лупината (Lupinus polyphylla; Lupinus ‘russel’) е по-скоро рядко срещано у нас многогодишно цвете, но отглеждането му става все по-широко. Полу-дивите и примитивни стари сортове са с по-малки и рехави съцветия в сравнение с различните съвременни хибриди. Модерните сортове лупина са истинска атракция през май до началото на юни за по-хладните райони.

Съцветията са изправени, гъсто покрити с двуустни цветове. Обикновено семената, които се предлагат в търговската мрежа представляват пъстри миксове от хибриди с различно обагрени цветове. Като повечето многогодишни видове и лупината неизисква специални грижи, след като растенията са се прихванали на постоянното си място.

Височината при различните сортове и през отделните части от годината е между 30 – 120 см.

Цветове – съцветията са високи, класовидни, при културните сортове, плътни, при примитивните форми сравнително рехави. Цветовете са с типична за семейство бобови форма, оцветени в един цвят или флагчето и останалата част от цвета в различни багри. Разнообразието от багри, които могат да се видят е голямо.

Грижи – растенията остаряват бързо, затова през няколко години трябва да се изваждат, разделят и засаждат на ново място, така че да запазим съществуващото разнообразие от сортове в градината. След като растенията прецъфтят съцветията трябва да бъдат изрязани, това предизвиква вторичен цъфтеж, който при нашите условия не е особено ефектен, но така се предотвратява образуването на плодове, които предизвикват полягане на цветоносите, което не е красиво. Тъй като при условията в нашата страна лупинуса придобива сравнително неугледен вид скоро след като е прецъфтял, той трябва да се използва зад по-късно развиващи се, но високи цветя, които да го прикриват през лятото и есента.

Размножаване – най-лесно и често прилагано е засяването на семена, които се предлагат на почти всеки щанд с цветни семена. Получените от собствените ни растения семена обикновено дават индивиди с по-рехави съцветия, като за 2 – 3 генерации от собствени семена, без никакъв отбор на растенията, обикновено започват да се появяват диви и примитивни форми с по-ниски декоративни качества. В практиката често се прилага и вегетативното размножаване, което е особено важно за растенията, които силно ни харесват и желаем да размножим.  Най-лесният начин за вегетативно размножаване се реализира чрез разделяне на старите растения. Те могат да се разделят на няколко части или всяка отделна издънка да бъде засадена като самостоятелно растение. При лупината се прилага и вкореняване на стъблени резници през лятото, което става малко по-трудно, но дава възможност за създаване на много повече млади растения от едно старо, при това, без да го унищожаваме.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име