Хостата е вероятно едно от най-издържливите растения за сенчести градини. Родът Hosta произхожда от Азия и включва около 25-45 вида, като повечето представители са внесени от Япония в Европа през 19 век. Въпреки че цъфти с изключително красиви цветове, хостата е по-популярна като градинско листно декоративно растение.
Цветето има редица предимства, освен че вдъхва живот на потъналите в сянка места в градината, където рядко може да оцелее друга зеленина.
Едрите, красиви цветове наподобяват тези на лилиумите и могат да бъдат бели или обагрени в бледо лилаво или виолетово, като единственият силно ароматен вид е августовската лилия (Hosta plantaginea), чиито цветове изпълват цялата градина с упойващо ухание. Друга характерна черта на вида е, че цветовете му се разтварят през нощта и се затварят сутринта.
Хостата се характеризира с едри и лъскави листа, които се появяват в края на пролетта и бързо се превръщат в доминираща черта на растението. Овалните листа внасят допълнителна текстура на градинския ландшафт, а пищната зеленина му придава лека драматична нотка.
Типичната багра на листата на дивите видове е наситено тревисто зелена, макар че при някои от представителите (Hosta sieboldiana) листата са покрити с восъкоподобно вещество, придаващо им синкав оттенък. В резултат на естествени мутации листата на някои видове придобиват жълто-зелена багра („златна” хоста) или са изпъстрени с бяло, кремаво или жълто по краищата или в центъра (вариегатни форми).
Освен по баграта си, листата на различните видове хоста се отличават по форма и големина, като дължината им може да варира от 3 до 40 см. Това богато разнообразие сред дивите видове е многократно увеличено при сортовете, като само до момента са регистрирани около 3000 разновидности, но вероятно съществуват още толкова нерегистрирани. Огромното разнообразие от размери и багри позволява да изберете тази хоста, която е най-подходяща за нуждите на вашата градина.
Отглеждане
Хостата вирее на сянка, но някои видове толерират и по-слънчеви места, особено тези с жълто оцветяване на листата. Сортовете със сини и синьо-зелени листа трябва да се засаждат на пълна сянка, докато вариегатните форми могат да бъдат отглеждани и на шарена сянка.
Почвата трябва да е богата и добре дренирана. Може да добавите органичен тор към почвата преди да засадите цветята.
Размножаването става чрез разделяне на туфата с остър нож през пролетта или началото на лятото. Разделянето се извършва веднъж на 3-4 години.
