Флоксът има толкова положителни качества, че едва ли някой може да ги изреди. Неминуемо трябва да споменем, че това е едно от градинските растения с извънредно голямо богатство от форми и разновидности, някой от които за съжаление не са разпространени у нас.
Повечето видове флокс са атрактивни както с цветовете си, така и с лисната си маса, което ги прави особено подходящ компонент на цветните групи и бордюри. Не на последно място phlox paniculata цъфти през юли-септември, когато обилно цъфтящите видове са многократно по-малко в сравнение с пролетта или есента. Останалите видове флокс могат да цъфтят от рана пролет – до късна есен. Багрите на цвета са много разнообразни. При phlox paniculata са от бели до много тъмно червени, като има и сортове с изпъстрени цветове. При останалите видове, цветовете са повече или по малко по-дребни, а баграта им е в същата гама.
У нас се отглеждат следните видове:
- Phlox paniculata е най-популярния вид у нас. Цветовете са с диаметър около 2,5 см и са събрани в едри връхни широко пирамидални съцветия. Освен като градинско цвете, може да се използва и за рязан цвят.
- Phlox maculata. Неговите цветове също са доста едри, съцветията са по-рехави и с почти цилиндрична форма. У нас се отглежда рядко, макар че има доста сортове и минава за много атрактивно растение.
- Phlox subulata е нисък, вечнозелен вид, който формира подобни на чим гъсти туфи, което го прави много подходящ за почвопокривно растение и за отглеждане в алпинеум и като бордюрно цвете. Цветовете са по-дребни и събрани в по-малки съцветия в сравнение с предходните видове, но за сметка на това цъфтежът е много изобилен и в крайна сметка декоративния ефект е не по-малък.
- Phlox duglasii – нисък вид, който много прилича на phlox subulata. Има и същото приложение.
- Phlox drumondii е единствения по-популярен едногодишен вид флокс, отглеждан у нас, макар и много рядко.
- Всички флоксове се размножават предимно вегетативно. Най-често се използва Разделянето на старите растения, което може да става през зимата или на пролет. Разделянето не дава отражение върху цъфтежа на растенията, поради което може да се прилага ежегодно. Освен разделяне, флокса често се размножава и с резници, но това става по-трудно и бавно, а получените растения много по-трудно достигат нормални размери. Размножаването със семена се прилага много рядко при многогодишните видове на флокса. Семената никнат бавно, поради което посевът трябва да се направи предимно в хладна оранжерия. За вида phlox drumondii семенното размножаване е единственият възможен начин. Семената от този вид се засяват в края на зимата, в парник или оранжерия.
Ярко розовите сортове са сравнително редки, но и необикновено красиви. Идеални са за самостоятелно отглеждате в задната част на цветната леха, където създават разкошен фон. 
Розовите сортове с червеникаво око в центъра се срещат малко по-често. Те не са рядкост, но въпреки това са много ценни. 
Белите сортове флокс са доста популярни. При големи групи декоративните качества на белите сортове не са толкова добри в сравнение с тези на по-ярко оцветените, но са добър избор при отглеждане само на отделно растение в цветната леха, а също така за използване в комбинация с други сортове флокс. 
Макар и не между най-популярните цветя phlox subulata има много сортове с разнообразна багра на цветовете. 
Нежно бледочервените сортове са едни от най-разпространените, редом с розовите. Тази багра не е така атрактивна при растения, отглеждани в чисти групи, но е много ценена при използване съвместно с други по багра сортове.
