През делничните дни Доц. д-р Румяна Янкова ръководи Центъра по алергология и дерматология в ДКЦ и УМБАЛ “Пълмед”- Пловдив. Освен това е Член е на Борда на съветниците на Института за клинични експертизи – Франция и е съосновател на българския филиал на същия институт. Член е на ръководството на Българското дерматологично дружество и заместник-председател на Секцията по дерматоалергология, както и член на Европейската академия по дерматология и венерология.
Съпругът й г-н Янко Янков е представител на проспериращ строителен бизнес и въпреки темпото, което му налага работата е човек с подчертано спокойствие, увереност и ненатрапчивост в отношенията си с хората.
През почивните дни двамата са на вилата си в Кадиево и за хората там те са Руми и Янко, които като всички на село се грижат за градината, двора и къщата. Той зарязва розовите храсти и полива цветята и дърветата, когато е нужно. А тя както сама се изразява заравя ноктите си в пръстта и работата в градината я изпълва с щастие и задоволство.
Те двамата правят тази градина. В нея има японска върба, която ще стане кръгла и розова във връхчетата. Има загатнат алпинеум на който така и не му върви на подходящи храсти. За сметка на това листопадната секвоя, дето е същата, като тази в Бачковския монастир за две години и половина е станала невероятно висока.
Гарантирано стабилизирани вече са ристифилата, двете калини, 4 годишните кипариси и кълбовидната туя, която те посреща още от улицата. Скоро ще източи и иглолистната еквоя. Доста време едно старо и неспасяемо изгнило дърво й е правило сянка, та секвоята се е пригърбила в посока към светлината. Сега изгнилото дърво го няма и иглолистната секвоя е привързана с въжета към черешата до нея. Оказва се, че този начин на овързване изправя дървото. Той действа точно така ефективно, както онези пластмасови небца с телчета, дето слагат на децата, когато зъбите им израстват накриво.
“Всичко трябва да се моделира, за да си дойде на мястото – казва Румяна. Даже 40 годишната кайсия пред къщата е с вързани клони, за да вървят в правилната посока. Искам да ги събера в корона, която да е относително компактна, но на практика тези три клона са много големи и се раздалечават. Всяко едно нещо ако го оставиш завзема пространството по негов си начин и трябва да вложиш много усърдие и постоянство, за да постигнеш това, което търсиш.
А това, което Румяна и Янко търсят не е обикновено засаждане и култивиране, а създаване на къща и градина, която да изразява самите тях по някакъв начин. Може би точно затова градината отвън нахлува и в къщата. Като във фокус се събира на верандата и цветята там създават пътека, която отвежда към картината със слънчогледите, която украсява западната стена на хола.
Вътре в самата къща решенията са изискано аскетични. Направена е като място за живеене, а не за показване. В обзавеждането няма орнаменти, многокатни пердета и дебели килими. Подът в хола на приземния етаж е с гранитогрес, който лесно се подържа.
Една голяма геобразна секция обединява и едновременно с това, чрез различните цветове на фурнира, акцентира обособеността на трапезарията и хола. А камината между двата прозореца подчертава симетрията и единството на тези 75 квадрата.
На горния етаж има три спални и кабинет. В спалните няма гардероби, защото на етажа са направени специални гардеробни помещения, които не снимахме, защото като всичко в тази къща те се използват и не са подредени като за снимка.
Кабинетът за разлика от кабинетите, които в много къщи се правят за да бъдат показани, също е действащ. Винаги можеш да разпознаеш един действащ от един недействащ кабинет по това, че действащият винаги е разхвърлян и в него книгите не са подредени по височина.
“При подреждането на къщата сме се ръководили единствено от представата ни за удобство – казва Румяна – ретро елементите в нея са автентични и това ни позволи да се лишим от декоративни орнаменти. Часовникът на камината е на повече от сто години. Купуван е в Цариград и е скъп спомен от баба и дядо. Иконата в малкото параклисче, което направихме в нишата под стълбата също е от тях. Макар, че е стара няма кой знае каква художествена стойност, но за нас тя е семейна реликва. Това са важните неща. Хората да се чувстват удобно когато са заедно и да не забравят предците си, живели преди тях.”