Заместител не винаги означава по-лош
Тревата е основата, върху която се изгражда всяка градина, но не винаги е възможно тази основа да бъде осигурена. Всеки, който се е занимавал с градинарство знае, че качествените тревни площи при нашите условия са трудно постижими, което се дължи на много и разнообразни причини. На първо място, нашият климат е сух и горещ, което е изключително неблагоприятно за повечето тревни видове. Зимата ни е твърде студена, за да се възползваме от опита и селекцията в някои горещи и сухи субтропични страни. На последно място, но не и по важност, всички предлагани в търговската мрежа семена са внесени от различни европейски страни с по-благоприятни условия от тези у нас. Получаването на добро тревно покритие може да се окаже проблем обаче и там, където климатът е благоприятен. Най-честите проблеми са лошите почвени условия, силното засенчване, липсата на водоизточник, от който площите да се напояват, преовлажнени почви, проблеми със силно заплевеляване и др.
Почвопокривните растения са различни по ботаническа класификация, особености на растежа и своята биология, технологията на размножаване, създаване на площи от тях и отглеждане. Ще разгледаме основните проблеми, които могат да бъдат решени чрез използване на тревни заместители, както и кои видове са най-подходящи за целта, какви особености има всеки от тях и как можем да създадем чисти площи.
Създаване на зелено покритие на засенчени места. Ако има достатъчно влага може да се използва зимзелен (винка), засадени отделни растения бързо ще превземат площта. За да ускорите процеса изваждайте вкоренени растения и засаждайте там, където все още няма достатъчно. Подходящ за сухи, засенчени места е бръшлянът, той се засажда като се правят бразди през 10 – 15 см, в които се поставят стъбла от бръшлян, след което се покриват с почва, така че само листата им да се показват. Растенията се вкореняват и бързо покриват площта. За да бъде красив бръшлянът трябва да се коси 1 – 2 пъти годишно, както и да се подрязват връхчетата започнали да се катерят по стъблата на дърветата.
Подходяща за засенчени места е и горската теменужка, която чрез образуване на издънки формира плътни чимове. За да създадете покритие от нея трябва да засадите растенията на разстояние 10х10см или по-рядко. Сгъстяването става сравнително бързо.
За терени с много тънка почва, която изсъхва много бързо са подходящи седумите и семпервивумите.
Видовете и от двата рода се засаждат по определена по-рядка схема, най често 10 Х 10 до 20 Х 20 см. Като се разчита на способността им да се разпростират. Тъй като на тези площи се развиват отделни плевелни растения само през пролетта, поддържането е сравнително лесно. Семпервивумите са по-плътни и сравнително по-ефектни като покритие. Те сгъстяват по-бавно докато седумите, макар не толкова ефектни се развиват и уплътняват по-бързо. Тези растения имат огромното предимство, че могат да живеят и да бъдат в отлично състояние дори без поливки. Ако имате възможност да им давате една две поливки седмично ще ускорят сгъстяването на младите площи и ще допринесат за по-свеж вид на старите. За сухи терени с достатъчно почва се препоръчва особено силно белия равнец, който косен редовно формира гъст мек чим, който макар да е малко по-неравномерен от тревния се характеризира с изключителна устойчивост на суша и студ, което го прави идеалното зелено покритие за България. Равнецът се развива добре с една поливка седмично, но той може да се използва и без напояване. При сухи условия обикновено площите изглеждат малко по-сиви, растежът спира, но растенията не изсъхват нито се прореждат.
Създаването на площи от белия равнец става чрез засаждане на растения в площта на разстояние от 10 Х 10 до 30 Х 30 см в зависимост от посадъчния материал, с който разполагате. Белият равнец не е устойчив на отъпкване и предпазването от такова е важно условие за успех. той е отличен избор за вилите, където често няма изградена напоителна система, а и възможностите за полагане на грижи в най-добрия случай се ограничават до един път седмично. Много добър вариант за слънчеви или слабо засенчени сухи площи е червеният оксалис, който като единични растения се отглежда доста често в градините. Старите растения образуват не голямо коренище, което може да се раздели на малки части, които засадени дават много нови растения. Покритието е изравнено, устойчиво и не се нуждае от подстригване. Този вид е много сухоустойчив, но при силно засушаване и топло време се нуждае от поне една поливка на 10 дена, за да не изпадне в покой. През зимата растенията почти винаги губят надземната си част, която се възстановява отново през раната пролет.
Силно заплавелените места са неподходящи за тревните видове и качествен чим на тях е на практика невъзможно. Обикновено за силно заплевелени с различни многогодишни плевели места се препоръчват тревистите видове пелин (тези които не вдървесиняват в основата си ), те отделят в почвата вещества потискащи развитието на всички останали растения. След като пелина се справи с плевелите той може да бъде премахнат с хербициди, а на негово място да се създаде класически тревен чим. Технологията на създаване на покритие от пелин са същите като при белият равнец, който също има склонността да потиска развитието на останалите растения.
Изборът на почвопокривен вид вместо типично тревно покритие може да е свързано с получаване на по-добър и устойчив ефект. Много от използваните видове освен зелено покритие ще цъфтят, което е особено атрактивно имайки предвид големите площи, които заемат. Грижите, които трябва да полагате, за да поддържате покритието живо и в добро състояние са сравнително малко и това допринася допълнително за популярността на тревните заместители.
