Родина на това легендарно растение е Северо-източен Китай, Корея, Приморски и Амурски край.
Лечебните му качества са известни още от дълбока древност, а в Китай, където е налице най-масовото му отглеждане в света, е обект на особена почит. Там по силата на лечебните му свойства го поставят на второ място – веднага след прочутия жен-шен. У нас шизандрата е внесена от преди 60 години, но все още не е много разпространена.
Шизандрата е многогодишна лиана, с дължина от 5-6 до 10-15 метра и диаметър на стъблата до 2,5 см. Листата и клонките издават специфичен лимонов аромат, откъдето идва и наименованието лимонник, който обаче, за улеснение ще продължим да наричаме „шизандра“
Той е еднодомно, разделно-полово растение – образува отделно женски и мъжки еднополови цветове, с восъчно-бяло оцветяване, дълги дръжки и фин, приятен аромат.
За по-резултатно опрашване и оплождане е добре на едно място да се отглеждат по 3-4 растения (поне 2). При пролет, като тази цъфтежът протича от края на април до около 20 май, като продължава 10-17 дни. За узряване на плодовете са необходими 100-140 дни. Поради тръпчиво-киселия вкус рядко се употребяват за консумация в прясно състояние. Но преработените продукти от тях имат чудесно оцветяване, аромат и вкус на пресен лимон. Плодовото месо е сочно, нежно и лесно отдава соковете си.
Шизандрата е с уникален химичен състав и високо съдържание на т.н. биологично-активни вещества. Това се отнася за почти всички части на растението – едногодишни клонки и кората им, листа и корени, и преди всичко разбира се плодовете, в т.ч. и семената. Не случайно този вид е включен в списъка на 10-те най-ценни растения в света.
Плодовете са богати на органични киселини – лимонена, ябълчна, винена, янтърна и др., което определя и киселия им вкус. Значително е съдържанието на аскорбинова киселина (витамин С), достигащо в сушените плодове до 250-360 mg %. Според някои автори съдържанието на витамин С в листата е много по-високо. Минералните вещества са представени от соли на калция, желязото, мангана, фосфора и на редица микроелементи в т.ч. никел, кобалт, мед.
Почти всички части на растението, най-вече кората и семената, съдържат етерично масло, в състава на което влизат глицериди, линоленова, олеинова и други подобни киселини, и токоферол. Тези съединения са много важни за човешкото здраве. В корените и кората на младите леторасти е установено наличието на хинин.
При продължителни изследвания, проведени в Русия, Англия, Швеция, САЩ и др. е установено, че в плодовете на шизандрата се съдържат съединения, които не са витамини, не са ензими или минерални соли. Нарекли ги адаптогени, а по-късно лигнани (лигналити), т.е. жизненоважни субстанции, които не само подобряват, а и удължават живота на човека. Това са схизандрин, схизандрол, гумизин и други две ненапълно изучени.
Експериментално е доказано, че препаратите от шизандра имат стимулиращо, тонизиращо и адаптигенно действие. Подобряват дишането и стомашната дейност, премахват чувството на умора, подобряват физическата и умствената работоспособност на човека, регулират сърдечната дейност, като увеличават силата сърдечните съкращения.
Активизират обмяната на веществата, подобряват кръвоснабдяването на тъканите. Действат добре на болни от артериална хипотония и хронични гастрити. Повишават острота на слуха и нощното зрение. Семената на шизандрата са старинно лечебно средство, използвано в Китай при бронхит и бронхиална астма, при болести на черния дроб, стомаха и червата, бъбреците. При пневмонии успокояват нощното изпотяване и намаляват отделянето на секрети от белите дробове, а след хепатит стимулират възстановяването на чернодробните клетки. Потискат процесите на затлъстяване. Смята се, че повишават устойчивостта на организма към кислороден глад.
Лечебните свойства се оползотворяват чрез приготвяне на отвари, настойки, изсушени плодове и брашно от тях. Приготвят се чаени напитки главно от листа, клонки, корени, но не повече от една чаена лъжичка на чаша. За възстановяване работоспособността на уморен човек е достатъчно да се приемат на денонощие по 0,5-1 g стрити семена или 25-30 g свежи плодове. Много добро тонизиращо действие има настойката от изсушени листа (събрани в началото на лятото): 1 супена лъжица ситно нарязани листа се залива с 1 чаена чаша вряла вода. Пие се след като изстине.
При домашни условия е наложително плодовете да се преработват веднага след беритбата. В противен случай бързо загубват качествата си на суровина. Измиват се и се просушават на сянка. Следва разделяне на фракции. Най-едрите плодове се оставят за въздушно изсушаване в сенчеста стая. Това е чудесен и лесен начин за получаване продукт. Съхранява се в чисти памучни торби до 2 години. По-дребните плодове се сместват с пчелен мед в съотношение 1:1 в малки бурканчета. Могат да се приготвят също сок, подсладен и неподсладен, включително в комбинация с други плодове, сладка, компоти, мармалад.
В някои случаи, според индивидуалните предпочитания, е добре семената предварително да се отстранят заради леко парливия им вкус. Шизандрата е уникално растение, характеризиращо се най-общо със следните особености при отглеждането му:
Растенията са устойчиви на ниски зимни температури – до –25°С.. Взискателни са към плодородието на почвата. Добре се развиват само при богати на хумус, добре дренирани и структурни почви с алкална или слабо кисела реакция. Въпреки това изискват ежегодно торене с органични торове и пълно минерално торене с доминиране на фосфор. Не понася заблатени, преовлажнени, засолени и много леки почви.
Засаждат се наесен или рано напролет. Добре е да се изкопават дупки с размери поне 60/ 60/ 60 см, богато заредени с прегорял оборски тор, смесен с фосфорни (250-300 g двоен суперфосфат) и калиеви (120-150 g) торове. Необходимо е веднага да се монтира опора. Корените са нежни, плитки, не понасят изсушаване. Разполагат се до 20-30 см дълбочина. При по-нататъшното й отглеждане се препоръчва съвсем плитко разрохкване и мулчиране, което е много важно за съхраняване на влагата и за да не се допуска прегряване на почвата. Шизандрата не издържа на засушаване – почвено и въздушно, особено суховей. При много горещи дни е добре да й се осигури засенчване, а вечер надземната част да се пръска с темперирана вода. Редовното поливане е задължително.
Тя е светлолюбиво растение, но не понася продължително пряко слънчево греене. Особено чувствителни са младите семеначета, както и плододаващите растения по време на цъфтежа и формирането на плодовете.
Най-добре е, ако за шизандрата се отдели място, което добре се огрява през сутрешните и вечерните часове, а в промеждутъка растенията да бъдат в условията на интензивна, но отразена светлина. Не понася ветрове.
Китайският лимонник – шизандра е и прекрасно декоративно растение, с красивите си листа и цветове, с пурпурно-червените си плодове във вид на гирлянди и своеобразните багри на листата през есента.
