Голяма част от населените места са разположени на наклонени терени. Въпреки че големите градове в страната са предимно в равнините, основните вилни селища се намират в подножията на планините и в планините. Там парцелите най-често са върху наклонени терени, където често се налага изграждане на подпорни стени. Обикновено изграждането на подпорните стени предшества изграждането на градината. В редки случаи обаче това не е така. В тези случаи обикновено става въпрос за по-малки наклони, които могат да се коригират по много различни начини в зависимост от взетите решения при проектирането на градината.
На наклонени терени се получават едни от най-кокетните и красиви градини.
При сравнително малки наклони е най-добре да не се изграждат подпорни стени, а само чрез изкопаване и насипване да се формират площадки, на които да се позиционират различните обекти в двора. Едно такова решение не само че изглежда много по-естетично и по-естествено, но може и да ви спести доста средства. При подобен вид коригиране на наклона площадките (терасите) се образуват, така че наклона се коригира от участъци с много по-голям наклон, наречени откоси. Ъгъла на откоса трябва да бъде такъв, че да осигури стабилност. При различните видове почва той е различен и се нарича ъгъл на стабилност. Ъгъла на стабилност е по-голям при тежките почви и по-малък при леките. Откосите могат да бъдат направени с по-голям ъгъл от ъгъла на стабилност, но в този случай трябва да бъде направено допълнително укрепване с растения и други материали.
На по-влажни места или на обекти с изградена напоителна система може да се използват колове от лесно вкореняващи се видове, които плътно забити един до друг с лек наклон назад могат да подпрат терасата и да укрепят почвата. Вкоренявайки се със забитата в почвата част и с покритата с почва задна страна коловете се развиват в растения, които създават декоративен ефект. Живата дървесина не гние, коловете започват да нарастват на дебелина като застават по-плътно един до друг, с което допълнително се укрепват.
Грубо подредените като стени едри камъни са много ефектни, но са подходящи при малка разлика между двете нива, много са подходящи и за алпинеуми.
Друга вариация на изграждането на тераси с откос е, когато той се укрепва чрез засаждането на голямо количество храсти. Правят се резници от лесно вкореняващи се храсти с дължина 25 – 30 см, които се връзват на снопчета по 10-15, ъгъла на откоса значително се намалява, прави се първо стъпало, върху което през 10-15 см се нареждат снопчета с резници, след това се прави второ стъпало пред него, като с изкопаната почва се покриват резниците от първото стъпало.
По-високите стени обикновено се правят стъпаловидно. Отделните стъпала са идеално място за много видове цветя.
Пак се нареждат снопчета с резници, изкопава се трето стъпало, с почвата се покриват резниците от предходното, и така докато се стигне горния край на откоса. На следващата година резниците се вкореняват и започват да развиват растения, които със кореновата си система и надземната си маса поддържат ската и не му позволяват да се свлича или да се отмива. В същото време подбраните видове храсти могат да цъфтят, да имат красива есенна багра на листата, интересни плодове, или да се оформят подобно на жив плет създавайки зелена „подпорна стена”.
Освен за коригиране на релефа по високите подпорни стени са и идеални огради.
Междинен вид терасиране – между метода с откос и с подпорни стени е терасирането чрез откос укрепен с камъни. Методът се изразява в натрупването на камъни по образувалия се откос, като те не са изградени плътно под формата на зид, а са грубо наредени, следвайки наклона зад себе си. Поради факта, че наклона е по-голям няма опасност от падане на така подредените камъни. С времето между тях влиза почва, която допълнително ги укрепва. Изграждането им е много по-евтино, защото не се изисква да се прави от специалисти. Декоративното въздействие може да бъде много по-силно отколкото на подпорната стена. Така подредените камъни могат да бъдат използвани, допълнително и като алпинеум. Недостатък е, че максималната височина на откосите, които могат да се укрепят по този начин е 1 – 1,2 метра.
На гъсто разположените ниски подпорни стени имат силно визуално присъствие, което подчертава отделните площи между тях и използваната растителност.
Терасирането чрез подпорни стени е най-широко прилагания метод в площите, прилежащи към жилищни сгради. Това намира своето логично обяснение не само с по-голямата стабилност, която те осигуряват на терасата над себе си, но и с това, че позволяват площта да се използва на 100%, когато са със сравнително малка височина – 1-1.5, максимум 2 метра, и са изградени от естествени материали, те имат и добро естетическо въздействие.
Малките площи, ограничени от по-високи стени са много трудни за озеленяване поради трудното им възприемане и ориентиране.
Подпорните стени могат да бъдат от различни видове в зависимост от материала, от който са изпълнени. Те биват: дървени, тухлени, каменни, бетонни и други. Каменните стени биват два основни вида – сухи и стабилни. Към стабилните се причисляват тухлените и бетонните.
Сухите каменни стени могат да имат максимална височина 1,5 метра. Изградени с такава височина те дават достатъчно голяма стабилност и имат много добро декоративно въздействие. Могат да бъдат изграждани от различни видове камъни, като най-подходящ е варовикът, който старее бързо и придава особено очарование на стените. Подходящи са също така камъни, които са събирани от повърхността и са вече остарели. Сравнително по-малко декоративно въздействие имат стените изградени от ново добити твърди камъни, които изглеждат по-грубо дълго време.
Малките площадки около пътя са един чудесен декоративен ефект, който за сега по често се вижда на места, където няма интензивно натоварване.
Стабилните подпорни стени са тези, при които между камъните са използвани свързващи материали, тухлени и бетонни стени. При този вид стени е възможно височината да бъде по-голяма – дори до 4-5 метра, но това има много тежко визуално въздействие, затова при необходимост от изграждане на високи подпорни сетни се предпочита височината да бъде накъсана чрез изграждането на по-голям брой по-ниски, като съответно получените тераси са с по-малка ширина. За съжаление този принцип е не винаги приложим при ограничени по площ парцели, каквито обикновено са тези на частните дворове. При по-високи подпорни стени, както и при такива с много голяма дължина, за тяхното укрепване се налага изграждането на перпендикулярни ребра.
Използване на ниски храсти при озеленяване на ограничените по площ декоративни тераси е един от най лесните за реализиране и поддръжка начини. Така терасите и стените те постепенно могат да се превърнат в една зелена каскада.
Един от големите недостатъци на терасирането чрез стени е необходимостта връзките между отделните тераси да бъдат осигурени чрез стълби, които допълнително затрудняват проектирането и изграждането. Терасирането, макар да дава възможност да се използват по-рационално наклонените терени създава голям брой, малки площи, които са по-капризни и цялостното им оформяне е значително по-трудно, отколкото на една равна площ. Трябва да се има предвид също така, че различните елементи ограничаващи терасите – стени, скатове, растителност – се превръщат в един от важните елементи на градината, който диктуваш подходът и изборът на всички останали нейни компоненти.
Някои подпорни стени са чудесен декоративен елемент, който много добре раздвижва пространството в градината.