Лещен е малка махала в последните гънки на Родопите над Гоце Делчевското поле. Къщите са наредени в полукръг по баира, като за изложба. И докато не тръгнеш по стръмните улички, не подозираш колко отчаяно са  вкопчили каменните си стени в планината – сякаш да я спрат да не падне в жълтите треви на равното.

Допреди десетина години селото е почти обезлюдено. Забравено от Бога и хората място – без водоснабдяване, без канализация, без ток, без поминък, без перспективи…

Докато не го откриват няколко ентусиасти и не го превръщат в едно от най-желаните кътчета за отдих в тази част на България.

Ако можете да надникнете през старинната порта в миниатюрното дворче на лещенската къща не пропускайте шанса си. Изживяването е необикновено и си тръгвате преизпълнени с респект към времето. Дотолкова различните действителности са се преплели и създават онзи феномен, заради който пресякохме планината и дойдохме да го разберем.

Лещенската къща е своебразно архитектурно творение от средиземноморски тип. По нашия край наричаме тези каменни кубове – родопски, в Гърция ги наричат беломорски, в Южна Италия – италиански, по бреговете на Далмация – адриатически… Основният използван материал е камъкът, пластично радвижен от дървени кошаци, с надвиснали широки стрехи и тук-там протегнати в празното – дървени чардаци. Местните се шегуват, че една къща е толкова голяма, колкото камък стопаните са изкопали в двора, където я строят. Тук плодородната земя е с цената на златото и малките дворчета са по-скоро екзотика отколкото даденост.

В най-долния кат е просторната кухня с красива каменна камина и дълга маса. ИДЕЯ: Съвременият текстил на червени и бели карета обединява отделните функционални зони и създава усещане за единство и лекота на интериора.

Докато реставрират тази къща стопаните мислят как да я превърнат в удобно, лесно за отопление и изцяло съвременно жилище, като запазят характера и стила й. Цялата планировка на вътрешността е създадена на ново около спиралата на вътрешното стълбище, което пронизва къщата по височина.

СУПЕРИДЕЯ: Стълбите. Те се завъртат шеметно около оста си и продължават към горното ниво. Редуването на прави и спираловидни форми диктува естествения ритъм на тази къща.
ИДЕЯ: Малката трапезария на второто ниво е обкована с грубо обелени дървета, което й придава автентичен вид. Това е междинен етаж – полузатворен с една изолирана малка стая и полуоткрит – трапезарията визуално кореспондира с първото ниво на кухнята и последното на спалните и чардака.
ИДЕЯ: В трапезарията полиците са върху огладени букови клончета – едновременно евтино, оргинално и красиво.

 

Спалните са застлани с местни „родопски” одеала. Това не е каприз, а необходимост. Тук дори в най-горещите дни вечер не можеш без топла завивка.
ИДЕЯ: От старата къща са запазени вградените шкафчета с истинските им вратички. Заедно със старата дограма и с малките детаили и предмети от родопския бит, те подсилват фолклорната стилистика на обзавеждането.

Каменните къщи в Родопите остаряват красиво. В порутените им скелети има онова неповторимо усещане за вечност, което ние наричаме достойнство. Чепатите им, изкривени силуети, трагичните им покриви от плочници, лъскави от вчерашния дъжд и дълговечните мъхове, анемичните им озъбени балкончета и полуслепи прозорци – бойници по ниските етажи, стръмните им стъпала и наклонени кьошкове с избелели парапети – те олицатворяват съдбата. Съдбата на един корав, недоверчив, наплашен, но чист, обичащ и чувствителен и непобеден човек. Съдбата на човека от планината.

 

 

СВЪРЗАНИОЩЕ ОТ АВТОРА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име