Тази къща е построена през 2002 г. Решена е в стила на еднофамилните къщи от 30-те години на миналия век и едновременно с това в нея са внесени модерните виждания за удобство. Входът е в бяло, с бяло антре и светла настилка.
От него тръгват двете посоки. Едната е към втория етаж, където са спалните, детската стая и банята, а другата посока е към всекидневната на партера. В нея са събрани кухненският бокс, трапезарията и холният ъгъл.
Тези кътове така са раздвижени в пространството, че усещането за простор е останало ненарушимо Всъщност точно от това усещане са се нуждаели Росица и Валентин преди да започнат строежа. До тогава са живели в един от жилищните квартали на Пазаржик. Апартаментът е бил традиционен панел и те всячески са се опитвали да го прекроят така, че в него да има достатъчно място за тях, за сина, за дъщерята, за кътче на което да посрещат приятели и за място в кухнята което да се използва и за кабинет.
Когато започват строежа на къщата бързо изграждат престава за това как да разпределят помещенията, обзавеждането и градината. Професиите им в голяма степен са развили въображението им в тази посока. Валентин е електроинженер, а Росица е специалист по залесяване, така че при създаването на къщата и градината са имали достатъчно яснота, вдъхновение и желание.
– Решенията не са сложни и много от тях са плод на импровизации – разказва Росица. Пространството във всекидневната е разпределено на отделни кътове, които Валентин ясно очерта с осветление. През деня то се разстила равномерно от панорамните прозорци и стъклената врата към терасата. Вечерта обаче светлината обособява кухненския бокс и трапезарията, след това загатва камината с люлеещия се стол и стига до кулминация в ъгъла с холния кът, където таванът искри, като небосвод.
Градината също е организирана около една наша импровизация. Центърът й е пътеката с червените плочи, която определя местата на цветните острови, бордюрите и пълзящата растителност в краищата. А тази пътека я направихме за един ден без чертеж и предварителен проект. Аз вървях свободно из двора, а мъжът ми по стъпките ми поставяше плочите. След това ги вкопахме в тревата и така тази пътека стана отправна точка в организацията на двора и градината.
А за такава градина винаги съм мечтала, защото в нея се чувстваш като в приказка. Тя те сгушва в себе си и те потапя в онзи прекрасен свят, изпълнен с увереност и спокойствие.
