Това решение е по въздействащо от празнични фанфари. То потапя дома ви във великолепието на розите.
Един от най-възхитителните начини да използвате розите в озеленяването на дома си, е като ги съчетаете с декоративни структури като дървени прегради, арки, треяжи, перголи, колони или белведере. В късната Викторианска епоха тези структури са били много популярни и след известен период на забрава днес интересът към тях отново се завръща с пълна сила.
В градинските центрове има голям избор от структурни елементи, но ако сте сръчни и имате свободно време, можете сами да създадете конструкцията, която желаете. Декоративните структури могат да са направени от различни материали, но независимо от това дали са тежки или леки, те създават основа, която след като я обвиете с розови клонки и пищни цветове, ще добави великолепен вертикален елемент към озеленяването.
Най-общо може да се каже, че арките, треяжите и колоните (стълбовете) са най-простите структури, докато беседките и перголите са по-сложни и могат да са изпълнени както в по-обикновен небрежен вид, така и в доста внушителен и грандиозен, в зависимост от визуалния ефект, който искате да постигнете. Арките и треяжите заемат най-малко място, докато перголите по –принцип са най-обемни, но с едно добро планиране, можете да включите тези елементи в ландшафта и да преобразите дома си.
А ако живеете в апартамент, то тогава можете да се възползвате от пространството, предоставено от балкона и да покриете стената или най-обикновена дървена преграда с розов цвят. Ако имате веранда, можете да пуснете розите да се увиват около подпорните колони на верандата. За целта можете да отглеждате розите в по-голями кашпи, поставени до стената, декоративната преграда или колоните. По този начин през летните месеци терасата /верандата/ ще се преобрази в прекрасна розова градина, изпълнена с великолепни багри и скъпо ухание.
Ако декоративната конструкция е прикрепена към къщата, то тогава е необходимо да се полагат повече грижи за розите, за да изглеждат винаги в прекрасна форма. Много често вместо прекрасни цъфнали катерливи рози могат да се видят предимно снопове от почти обезлистени, извиващи се бодливи стъбла, които съвсем не изглеждат приканващо. При тези растения повечето листа и цветове се намират по връхните части на храста, където трудно могат да бъдат видяни, поради което се губи и техния декоративен ефект. Причина за това е, че връхните клони получават повече светлина и затова само те отвръщат на слънцето със зеленина и цветове. За да постигнете идеалния ефект, при който растението цъфти по цялата си височина, е много важно да изберете правилния сорт роза.
Тук е важно да можете да направите разлика между катерливите и пълзящите рози, за да можете да постигнете максимално добър ефект при оформянето на розовата стена. Най-бързият начин да различите двете разновидности, е като им сравните листата – при катерливите рози сложният лист се състои от 5 листчета, докато при пълзящите – от 7.
Катерливите рози имат непрекъснат цъфтеж в продължение на няколко месеца, което е фантастично. Но освен това са склонни да формират и здрави, буйни стъбла, които въпреки, че са стигнали края на конструкцията, искат да продължат да растат нагоре и не се подлъгват лесно да растат ‘хоризонтално’, разстилайки се по тавана на конструкцията. За да стимулирате цъфтежа и облистяването на стъблата на катерливите рози, формиращи страничните части от конструкцията, трябва шахматно да орязвате стъблата при късно-зимната/ ранно-пролетната резитба. За целта скъсете слабите стъбла до 45-60 см.; едногодишните стъбла, които са по-силни ги скъсете така, че да достигат около 90 см., а най-здравите двугодишни – до 120 см. Оставете силните стари стъбла да достигнат до горната част на конструкцията, където да формират хоризонталната част, чрез привръзване на стъблата към опората. По този начин всички стъбла ще изкарат нови разклонения, които ще цъфнат на фона на пищна зеленина.
Пълзящите рози, макар и привидно много да приличат на катерливите, се отличават с лъскави листа и по-тънки, гъвкави стъбла, които се оформят много по-лесно по опорната конструкция и дори могат да се провесят надолу от горната част на структурата, което е очарователен начин да се подчертае красотата на цветовете. Страничните им разклонения също са по-отпуснати и се поддават с лекота на оформяне, което е желана черта, ако искате да направите арка или пергола с рози. Пълзящите рози са здрави и устойчиви на болести и студ растения, като единственият им недостатък е, че цъфтят само веднъж на сезон, така че можете да им се наслаждавате за по-кратък период, в сравнение с катерливите рози.
За да постигнете дълготраен ефект с розовата конструкция, можете да комбинирате двете разновидности рози. Прекарайте пълзящата роза от едната страна на конструкцията и я изкарайте отгоре, където тя ще я покрие. Междувременно прикрийте голото й стъбло с къси катерливи или храстовидни рози. За целта са подходящи чаените хибриди, които достигат максимум 2-2.5 метра височина. Комбинирайте сортове, които цъфтят в различни багри, но съчетайте цветовете внимателно, така че да цялата конструкция от рози да излъчва хармония.
