Род Бегония са многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани. Благодарение на дълги години селекционна работа, нейните хибриди и сортове са надминали впечатляващия брой – хиляда.
Създадени са миниатюрни бегонии и гиганти, достигащи до два метра; бегонии с безброй дребнички листенца и такива, чиито листа достигат дължина до 30 cm; храстовидни форми с ярки цветове и бегонии с тежки букети от ярки гроздовидни съцветия и други, чиито листа нямат равни в растителния свят по своята красота.
И сред всичките тези багри и разточителство от красота като че в домашното цветарство най-малко внимание се обръща на скромната вечно цъфтяща или восъчна бегония (Begonia semperflorens). Тя по-скоро се предпочита в парковото цветарство но там с нейните багри големите майстори тъкат цели цветни килими, с невероятно сложни плетеници и форми.
Изглежда настройката на хората е такава, че предпочитат едроцветните и пищни цветя и не забелязват красивите компактни храстчета, с кръгли зелени или червеникави восъчни листенца, които целогодишно са отрупани с дребни, но многобройни и ефектни цветчета.
Грижите за тези скромни цветя са толкова малко, че те са идеален вариант за много ангажирани в професията си дами, които обичат цъфтящите цветя, но нямат време да се грижат за тях.
През лятото и есенно време, на терасите и в градините тези бегонии се отглеждат като сезонни цветя. Ако се използват като многогодишни растения, през зимата трябва да им се осигури прохладно помещение, допълнително осветление и не толкова обилно поливане. Тогава те ще продължат цъфтежа си, въпреки и не толкова буен както през лятото.
За разлика от другите бегонии, тези обичат повече слънчевите лъчи, но издържат и на шарена сянка. Не понасят преполиването, което означава, че се поливат по-рядко, след като почвата позасъхне. Младите растения са по-красиви, но ако през пролетта старите стъбла се подрежат, бързо ще се развият здрави млади и обилно цъфтящи леторасти.
