Тази къща е на повече от 140 години. Построена е през 1863 г. по типичния за времето начин. В долната част е с дебели каменни стени. Средната й част е от кирпич, а подпокривната част е с плетеница чит.
В основата на къщата е бил зимникът. Над него приземният етаж е имал характер на всекидневна, а на втория етаж е имало две стаи и голям чардак, от който се открива панорамата към пазарджишкото поле, от което е идвал и поминъкът.
През 1993 г. Ани и Емо купуват тази къща. Те са вдъхновени от просторния изглед, от шума на реката, която минава край тях, от наклонената ливада, в която се е вмествал дворът, и от въздуха, в който няма и дъх от познатата миризма на града. Единственият проблем на цялото това великолепие е, че в него тепърва трябва да се гради.
Ливадата се свличаше към реката, така че трябваше да терасираме двора – разказва Емо.- Дигнахме две много яки стени. Едната е към реката и поддържа почвата в двора, а другата има вид на декоративна каменна ограда, но всъщност основното й предназначение е да издържа на почвения пласт от външната източна страна.
Впечатляващи неща има и в двора. Това са цветята и тревата, които Ани поддържа с много желание и любов. Това е и костенурката, която оцелява въпреки набезите на една много натрапчива белка, дето идва да я глозга от време на време. Това е и декоративната източна тераса. Един от камъните в нея е от римска колона с почти заличен от времето надпис. За нас този камък е като акцент от някогашната древна цивилизация. Точно до него е и привкусът на съвремието. Той е в осветителните тела, чиито носачи по една невероятна случайност се оказаха част от декора на Шанзе Лизе.
През един дълъг период от време на този световно известен парижки булевард се прави цялостна промяна на уличното осветление. Последната промяна е била преди около 20 години и поръчката за направата на носачите и колоните е спечелена от българска леярна в Свиленград. Скоро попаднах там. Бяха останали само тези няколко разкомплектовани носача. Харесаха ми, купих ги и после разбрах каква е историята им.
Другото интересно в тази ограда са пълзящите растения. В момента те образуват рехава плетеница, която със сигурност през годините така ще се сгъсти, че ще впримчи в себе си акцентите и от миналото, и от настоящето.
Самата къща подложихме на тотална реставрация. Здравите части в нея бяха основата и покрива, иначе средата й беше усукана. За да оправим това, вдигнахме покрива на крикове. Отляхме носеща плоча с носещи колони и ги свързахме с покрива. Така къщата заживя отново. Стените между колоните иззидахме заедно с допълнителната пристройка отпред и понеже бяхме набрали инерция в зидането, построихме и дворния сайвант. Той пое функциите на чардака и това ни позволи да остъклим втория етаж на къщата с подвижни витражи и там да подредим две спални и малък салон.
След това превърнахме зимника долу в малка механа и с това приключихме основния строителен ремонт. През 1997 г. отвън къщата изглеждаше така, както я виждате в момента, но отвътре обзавеждането тепърва предстоеше. Дадохме си сметка, че самата къща е с подчертан характер, който не допуска банални решения, затова във вътрешно пространственото оформление сме използвали естествени материали.
Дървени стълбища, тавани, облицовани с дърво, спални, застлани с китеници, и стари виенски мебели, които много добре се вписват в атмосферата. Тези мебели са от двадесетте години на миналия век. Преди да ги реставрираме, бяха прогнили, изтърбушени, изпочупени и ненужни. В момента са изискани и са много удобни.
Достатъчно е да седнеш на стол или в кресло, за да разбереш, че тези мебели са проектирани в едни ненапрегнати години, в които хората сигурно много са се заседявали.
