Сеитбообръщение означава една култура да се оставя на различни места през различните години. За тази цел трябва да се определи най-доброто редуване на различните зеленчуци в пространството и времето.
Растенията са чувствителни, когато се отглеждат сами след себе си. Причините за тази чувствителност са различни. Често корените им произвеждат токсични вещества, които забавят растежа на същия вид през следващата година. Мнозина специалисти, обаче, като основна причина за лошата самопоносимост на зеленчуците, изтъкват едностранчивото обедняване на почвата към отделни хранителни вещества, както и натрупването на фон на зараза от болести и неприятели, които нападат монокултурите през следващите години на отглеждане.
Няколко са основните критерии, с които се съобразяват балансираните и успешни зеленчукови сеитбообръщения.
- Хранителните нужди на растението. Въз основа на тези изисквания се разграничават три групи растения:
- с високи хранителни нужди – царевица, зеле, домати, цвекло, тиквови
- със средни хранителни нужди – праз, бобови, които не се нуждаят от директно торене или тора трябва да се даде на предхождащата ги култура, но за сметка на това се нуждаят от добре поддържана почва.
- с ниски хранителни нужди – моркови, лук, чесън, магзаноз, копър, пащърнак, всички лечебни растения и подправки
Съществува силно изразена взаимовръзка между торенето и сеитбообръщенията.
Няколкогодишното сеитбообръщение започва с внасяне на оборски тор, компост или зелено торене и след това на тези площи се отглеждат зеленчуци, които принадлежат на първата група. В последствие идват зеленчуци от групата на по-малко взискателните. Накрая се завършва с култури, които имат най-малки изисквания към торенето. По този начин се осигурява най-оптималното използване на хранителните вещества.
Съществува и т. нар. биологично-динамичен принцип, според който торенето прави почвата жива, а в същото време растенията изграждат почвата. Изходната позиция за изграждане на сеитбообръщенията според този принцип, е че растенията извличат различно количество хранителни вещества от почвата, за да образуват продуктовата си част. Когато сеитбообръщението се изгражда на този принцип, практическото предимство е в подвижността и индивидуалната свобода.
Бобовите култури са от изключителна важност за сеитбообръщенията. Те имат възможността да фиксират атмосферния азот с помощта на т. нар. грудкови бактерии, които живеят в симбиоза с корените им, така че след бобова култура спокойно може да се отглеждат зеленчуци принадлежащи към първата група, защото почвата ще е обогатено с азот.
- Растителните семейства. Освен, че растенията не се самопонасят, те са чувствителни и към видовете растения от същото семейство. В повечето случаи те се нападат от едни и същи болести и неприятели. В тази връзка могат да се дадат следните препоръки за последващи засаждане и засяване: доматите понасят себе си и всички други зеленчуци с изключение на тези от собственото му семейство – картофи, пипер, патладжан; краставиците понасят всички драги зеленчуци, но не се препоръчва отглеждан след други тиквови култури; различните видове зелета могат да се отглеждат след домати, пипер, бобови култури, но не и сами след себе си. Салатите могат да се отглеждат след всички зеленчуци, като уплътняваща сеитбообръщението култура. Лук за глави може да се отглежда след зелеви и краставици.
- Агроекологичните условия. Включват се почвените и климатичните условия на района.
- Агротехническите срокове. Включват датите на засяване и прибиране на реколтата, които се определят в зависимост от сезона и направлението на производство.
- Възможност за целогодишно уплътняване на площие със зеленчукови култури. Съставят се специализирани уплътняващи сеитбообръщения, които се ефективни само при добре обезпечено напояване.
- Нуждите и предпочитанията на градинаря. Тази предпоставка е от съществено значение. В домашната градина се отглеждат видове кореноплодни, листни , плодови зеленчукови култури, които са предпочитани за консумация в семейството.
Планиране на сеитбообръщението. Планираното сеитбообръщение трябва да отговаря на индивидуалните потребности и в същото време да е съставено съобразно основните принципи за неговото изграждане. На практика се преминава през три етапа на планирането.
- Подреждат се най-важните зеленчуци, съобразно групата към която принадлежат – плодови (домати, пипер, патладжан, краставици, дини, пъпеши, тиквички, градински грах, градински фасул), листни (различните видове зелета, салати, спанак, подправките) и кореноплодни (моркови, целина, пащърнак, магданоз, ряпа, репички, салатно цвекло). Не бива да се забравят картофите и лука за глави.
- Основната култура е тази, която ще се развива най-дълго време на опредената площ. Към нея се избират подходящите предхождащи, съпътстващи зеленчуци, както и тези, които ще се отглеждат след тях.
- Трябва да се внимава при комбинирането на културите, като се отчита тяхната самопоносимост и поносимостта им към другите зеленчукови култури.
