С това сполучливо популярно име се нарича латинката (Tropaeolum majus), която в повечето случаи отглеждаме в цветните лехи, сандъчета на балкона или във висящи кошници. Донякъде с основание, защото от родното Перу латинката е пристигнала в Европа първоначално като декоративен вид. Дълги години тя е заслужила популярността си заради красивите си ароматни цветове, наподобавящи малък воински шлем, и невзискателността си. Растението обича ярката светлина и ако тя не му е достатъчна ще престане да цъфти и да връзва плодчета.
Всъщност, в доста европейски страни, всички части на латинка се използват за овкусяване на салати, за подобряване вкуса на течни подправки и даже за лечебни цели. В месестите й листа се съдържа ефирно масло, което притежава антибактериално и пречистващо действие. За кулинарни цели могат да се използват и зелените каперси (семенните кутийки), с които се обогатява вкуса на оцета.
