Растението, което наричаме културна роза представлява група от голям брой между видови хибриди, които се различават съществено по своите изисквания към условията на средата.
Сред розите има, както такива понасящи много ниски температури, така и цели групи сортове, които се нуждаят от мек и дори субтропичен климат. От друга страна има видове, които притежават забележителна сухо устойчивост и в противовес, такива които се нуждаят от постоянно влажни почви и висока въздушна влажност. Всичко това означава, че при избора на рози за своята градина трябва да подходи; разумно и информирано.
Групите рози имат различия относно изискванията и устойчивостта им към крайни условия. Тук ще се спрем накратко с най-характерните проблеми:
Розите от група Alba са по-устойчиви на засенчване от всички останали сортове.
Бурбонските рози са известни със своята податливост на брашнеста мана, поради което не бива де се отглеждат в райони с горещи и сухи лета, благоприятстващи развитието на тази болест.
Столисната роза и Чаено-хибридните рози ( Rosa centifolia и Hhybrid Tea) не са достатъчно устойчива на болести, поради което не бива да се отглежда в райони с чести валежи и постоянно висока въздушна влажност.
Дамаската роза (Rosa damascena) се характеризира с значително по-висока устойчивост към болести от повечето съвременни групи рози, поради което трябва да се предпочита за места където условията благоприятстват развитието на такива.
Френската роза (R. Gallica) е устойчива на различни неблагоприятни условия, развива се добре на бедни почви, като се отличава със задоволителна сухо устойчивост.
Хибридите ругоза (Hybrid Rugosa) също са устойчиви на неблагоприятни условия, те понасят идеално засолени почви.
Могат да се отглеждат в непосредствена близост до морето, като соленият вятър не уврежда листата и цветовете им. Сортовете от тази група се отличават със голяма устойчивост към висока влажност.
Има няколко групи рози като: вечнозелените рози (Sempervirens), чаената роза (Tea), и китайската роза (China), които се характеризират с незадоволителна студоустойчивост. Въпреки че сортовете от тези групи могат да се отглеждат без проблемно в повечето крайбрежни области и в ниските отворени райони във вътрешността, те не са подходящи за по-хладните планински райони.
