Създаването на растения от резници е един от най-използваните методи, при който не се налага използването на специални съоръжения или трудно реализуеми техники. При него наследствените качества се предават напълно.
В зависимост от коя част (орган) на майчиното растение се взимат се различават стъблени, листни и коренови резници.
Стъблени резници. Те представляват части от млади клонки вкореняващи се в основата. В зависимост от зрелостта на летораслите, в практиката се използват 3 вида резници:
Зрелите (зимни) резници се вземат когато растенията са в покой, а летораслите са напълно вдървенели – най-често есента, след листопада. За оптимална се смята дебелина около 1,5 cm. Съхраняват се в умерено влажен пясък, а през пролетта (март) се поставят за вкореняване.
Полузрелите резници се събират през лятото – за оглеждани на открито дървета и храсти и през цялата година – за стайните растения. Те трябва да са зелени и леко вдървенени. Поставят се за вкореняване веднага след отрязването им.
Зелените резници се добиват, когато растенията са в активна вегетация и веднага се поставят за вкореняване. Така могат да се размножават всички видове – едногодишни, многогодишни, отглеждани на открито или закрито (стайни). Характерна особеност е, че е необходимо осигуряването на висока въздушна влажност (70 – 90 %) и оптимална температура – 20 – 30 °С, за да протича нормално коренообразуването.
Дължината на резниците зависи от вида на растенията, но по принцип зелените (7 – 10 cm) са по-къси от зрелите – 20 – 25 cm, често и повече. Вкореняването протича в почвен субстрат (перлит, пясък, торф и др.) осигуряващ подходящ баланс между водата и въздуха. Любителите най – често вкореняват резниците във вода, но това не рядко създава проблеми. Видовете отглеждане на открито могат да се залагат и директно в почвата, в предварително подготвени лехи. За ускоряване на процесите на образуване на калус и корени, резниците е желателно да се обработят с растежни регулатори. Те най-често са на основата на индулилмаслена, индулилоцетна или нафтилоцетна киселина.
След вземането на резника, вкореняването протича в сандъче с перлит или торф.
Зрелите резници се поставят поне на 2/3 от дължината си в почвения субстрат, а при трудно вкореняващите се видове (напр. Чинар) и по-дълбоко – 1-2 пъпки над повърхността. Зелените резници се залагат за вкореняване на не повече от ½ от дължината им.
В процеса на вкореняване резниците се третират няколкократно. С фунгицидни разтвори. Така се предотвратява загниването има особено ако се отглеждат при висока въздушна влажност.