Пъстроцветните, весели, кученцата са много обичано цвете. Закачливите им, забавни, шарени “муцунки” са интересни не само за децата, но са притегателни за всички. От години те са предпочитано цвете в българските дворове, а напоследък все по-често се срещат по балконите и прозоречните первази. Харесвани са, защото са издръжливи, самозасяват се и ако редовно се отстраняват прецъфтелите съцветия, те практически цъфтят непрекъснато през цялото лято и есента. В култура са от 1567 г.
Латинското им име пояснява формата на цветчето, което напомня на нос и е с гръцки произход. Съставено е от думите “anti” – приличащ и “rhinos” – нос. На български го наричаме кученце. Ако се вгледаме добре, цветчетата наистина приличат на кучешки или лъвски муцунки.
Известни са около 50 вида, чийто произход е от Средиземноморието, Азия и Америка. Това са многогодишни тревисти или полухрастовидни растения, които най-често се използват като едногодишни или двугодишни. Достигат височина от 15 до 150 cm. Цветчетата са прости или кичести, Венчето е сраснало, двуустно, в основата с торбовидна изпъкналост. Горната устна е двуделна, а долната – триделна. Характерната муцунка, която оформят венечните листенца се забелязва много добре при едроцветните видове и сортове. Ако венчето се стисне от двете страни “устата” се разтваря и се открива ярко оцветената вътрешна част.
Окраската на венчето е много разнообразна – от бяла, жълта, розова, червена, кремава до дву- и трицветна. Цъфтят от юни до първите слани.
Продължителността на цъфтежа на едно съцветие е около 12 дни, а на цялото растение – до 3 месеца. Цветчетата на кученцата се опрашват от земните пчели, които за разлика от другите насекоми могат свободно да проникнат дълбоко в околоцветника. При дребноцветните сортове, отворът е много тесен и земните пчели, за да достигнат до нектара, пробиват дупка в тръбестата част на венчето. Почти всички сортове имат сладникав аромат. Плодът е многосеменна, двугнездна кутийка. В 1g се съдържат от 5500 до 8000 семена, които съхраняват кълняемостта си 4 години. Самозасяват се обилно. Израстват на най-неочаквани места, но предпочитат да се настанят между камъните на дуварите или в други цепнатини. Там растат почти без почва и цъфтят нормално.
Грижи
- Цъфтежът е обилен на открити слънчеви места, но растат и в полусянка.
- Най-добре се развиват в добре наторена, пясъчно-глинеста почва.
- Леко понасят кратковременни засушавания. Поливат се след засъхване на почвата. При излишна влага заболяват и загиват, като особено чувствителен е разсадът.
- Подхранват се с комплексни минерални торове до цъфтежа.
- Редовно се отстраняват прецъфтелите съцветия, което стимулира разклоняването на храстчетата и новия цъфтеж.
- Устойчиви са на студ и често преживяват като многогодишни растения.
Размножаване
- Най-често се размножават със семена, които се засяват в средата на март, в лека почвена смес от равни количества чимовка и угнил оборски тор. При температура 20-22 градуса семената поникват след 10-14 дни. За да поникнат се нуждаят от светлина, затова почти не се покриват с почва. След като младите растения образуват 5-6 истински листа, връхчетата се прищипват, за да се оформи добре разклонено храстче. Още на стадий разсад могат да се различат сортовете с тъмна и светла окраска на цветовете. Листата на по-тъмните сортове са по-тъмни, а жилките и дръжките им са червеникави. Навън се изнасят в края на март, началото на април. Семената не узряват едновременно, а с последователността на цъфтежа – отдолу-нагоре. Най-напред са готови най-ниско разположените семенни кутийки. Обикновено горната трета от съплодията се изхвърлят, а долните две се събират, когато добият жълто-кафяв цвят.
- Размножаването с резници се прилага много рядко, само за някои кичести форми. Събират през пролетта или лятото, от средните части на растението и лесно се вкореняват в пясък.
Болести и вредители
- При повишена влажност кученцата страдат от гъбни заболявания, които предизвикват загниване на корените и основата на стъблото или петна по листата, които отначало са жълти, а по-късно стават ръждивокафяви. За профилактика се избягва гъстото им засаждане и при поливането се предпазват от мокрене. Поразените растения веднага се премахват, а останалите се третират с медни препарати.
- Най-честите вредители, които нападат кученцата са листни въшки, акари, тютюнев трипс, галова нематода и голи охлюви.
Приложение
Широко се използват за озеленяване на балкони, засадени в саксии, сандъчета или във висящи кошници (каскадните форми). В цветните градински лехи могат да се засадят самостоятелно или в композиции. Често се използват за оформяне на големи групи в тревните площи. Ниските форми са предпочитани за алпинеумите. Отглеждат се и за рязан цвят, като се запазват свежи 7-14 дни, при което се разтварят всички цветни пъпки. Берат се, когато са разтворени само най-ниско разположените пъпки на съцветията.
През есента, растенията, прехвърлени от градината в саксии, дълго време съхраняват декоративността си.
Чудесно се съчетават с алисумите, салвиите, астрите, петуниите, тегетеса.
Нови хибриди
Създадени са около 1000 сорта кученца, различаващи се по окраската на цветовете, височината и формата на храстчето. За удобство се разделят на 4 групи:
Високи – (над 70 cm). Храстчетата са компактни, слаборазклонени. Главният летораст е значително по-висок от останалите. Съцветията са едри, с многобройни цветове. Повечето сортове са с късен цъфтеж. Използват се за рязан цвят и озеленяване. Най-популярни са сортовете от групите “Rocket” и “Madam Butterfly” – с цветчета подобни на азалия. Alaska (бели), Brilliantrosa (ярко розови), Velvet Giant (тъмно пурпурночервени), Vulcan (светла и тъмна охра), Tip Top Irma (нежно розови, с необикновен яйчно-жълт кант).
Полувисоки – (40-60cm). Храстчетата са силно разклонени. Главният летораст е почти на една височина с останалите. Цветчетата са по-малко на брой в сравнение с високите сортове. В тази група има сортове с ранен, среден и късен срок на цъфтеж. Най-популярни са сортовете от генцианоцветната група – Wildrose (розов), Golden Monarch (лимонено жълт), Defiance (жълти или червено оранжеви), Libesglut (вишнево червени).
Ниски – (25-40 cm). Отличават с голям брой цъфтящи леторасти. Главният летораст е на една височина или малко по-нисък от останалите. Сортове с ранен и среден срок на цъфтеж – Crimson Velvet (тъмночервени), Schneefiocke (бели).
Джуджета – (15-20 cm). Храстчетата са силно разклонени. Главният летораст е винаги по-нисък или равен с останалите. Съцветията са къси (8-10 cm), цветчетата са дребни.
Tom-Tumb (яркожълти), Floral – много ефектна серия от 13 различни разцветки, едно- и двуцветни. Широко се използват като саксийна култура. При растенията от серия Hobbit цветчетата са загубили характерната за вида форма. При тях не е необходимо да се стиска цветчето, за да се разтвори “драконовата паст”, защото тя зее постоянно. Но тази група имат неоспоримото преимущество, че цветовата й гама е много богата. С тези растения може да се изгради колоритна контейнерна композиция.
Най-необикновеният за тази култура сорт е ампелният “Lampion”. Леторастите са увиснали, с дължина до един метър! Прекрасен е за висящи кошници.
