Всички двугодишните се засаждат на постоянно място през есента, но те започват да цъфтят едва през пролетта, след като са „преспали” и укрепналпод снежната завивка. Голяма част от многогодишни цветя също се разсаждат през есента и първият им цъфтеж настъпва след каето е протекал този процес на температурна адаптация. А това прави технологията им на отглеждане през първата година сходна с тази на двугодишните. При тях обаче това е в сила, само когато те се размножават чрез семена.
Често един и същи вид може да се размножава вегетативно и чрез семена. Вегетативното размножаване се извършва чрез разделяне на старите туфи или резници и обикновено се предпочита пред семенното, поради по-бързото развитие на новите растения. Макар и рядко не липсват и видове, които въпреки че са в апогеят си през пролетта започват цъфтежът си още през есента като теменужката и по-рядко силенето.
Схемата на засаждане на двугодишните и многогодишните цветя зависи изцяло от видовите и сортови специфики, а при аранжирането на площите няма почти никакви ограничения, често дори късно цъфтящите двугодишни видове могат да се предвидят като част от групи с летни цветя, които ще бъдат засадени чак през пролетта на следващата година.
Таблица 1. Най-често срещаните двугодишни цветя.
| Име на цветето | Височина м. | Месец на засяване | месец на засаждане | Варианти за разсад. К – контейнер Г –гол корен, Д – директна сеитба. | Месеци на цъфтеж |
| азарина | 3 | ІV – V | ІХ – Х | К, Г | V – Х |
| Граддинска ружа | 1 – 2,5 | V | ІХ | К, Г | VІ – VІІІ |
| Декоративно зеле | 0,2 – 1 | VІІ – VІІ | ІХ -ХІ | К, Г | Листно декоративно |
| Дигиталис | 1 – 1,5 | V – VІ | ІХ – Х | К, Г | ІV – VІ |
| Енотера | 50 – 1 | V – VІ | ІХ – Х | К, Г | V – ІХ |
| Ерингиум | 0,5 | ІІІ – V | ІХ -ХІ | К, Г | V – Х |
| Ешолция | 0,3 – 0,5 | VІІІ – Х | ІХ – ХІ | К,Д | V – VІІ |
| Камбанка | 1 | ІV – V | ІХ – Х | К, Г | ІV – V |
| Кученце | 1 | ІV – V | ІХ – Х | К, Г | V – Х |
| Линария | 1 | VІ – VІІІ | ІХ – Х | К,Д | ІV – VІ |
| лопен | 1 – 2 | V – VІІІ | ІХ – Х | К, Г | V – ІХ |
| Мак | 1 – 1,2 | VІІІ – ХІ | ІХ – ХІ | К,Д | ІV – V |
| Матиола | 0,8 | V – VІ | ІХ – Х | К | VІІ – VІІІ |
| Незабравка | 0,2 – 0,3 | VІ – VІІІ | ІХ – Х | К, Г | ІІІ – V |
| Паричка | 0,2 | VІ – VІІІ | ІХ – Х | К, Г | ІІІ – V |
| Рудбекия | 1 | ІV – V | ІХ – Х | К, Г | VІІ – Х |
| силене | 0,4 | V – VІІІ | ІХ – Х | К, Г | ІV – VІ |
| Теменужка | 0,2 | VІ – VІІІ | ІХ – Х | К, Г | ІХ – ХІІ ; ІІ – VІ |
| Топ карамфил | 0,6 | V | ІХ – Х | К, Г | V – VІІ |
| Шибой | 0,5 | V – VІ | ІХ – Х | К, Г | ІІІ – V |

Таблица 2. Някой многогодишни видове, които размножени от семена през първата година имат технология на отглеждане сходна с тази при двугодишните.
| Име на цветето | височина | Месец на засяване | месец на засаждане | Варианти за разсад. К – контейнер Г –гол корен, Д – директна сеитба. | Месеци на цъфтеж |
| Алисум | 0,2 | V – VІ | ІХ – Х | К, Г | V – VІІІ |
| Анхуза | 0,8 | V – VІ | ІХ – Х | К, Г | ІV – VІІІ |
| Арабис | 0,3 | V | ІХ – Х | К, Г | ІІІ – ІV |
| Асклепиас | 1,5 – 2 | Х – ХІ | ІХ – ХІ | К, Г | V – VІ |
| Гайлардия | 0,7 | ІV – V | ІХ – Х | К, Г | VІІ – Х |
| Гипсофила | 1 | ІV – V | ІХ – Х | К,Д | VІІ – VІІІ |
| Делфиниум | 1 – 2 | V – VІІ | ІХ – Х | К, Г | VІ – Х |
| Едраянтус | 0,15 | V – VІІ | Х – ХІ | К, Г | V – VІ |
| Ехинацея | 1 | І – V | ІХ – Х | К, Г | VІІ – ІХ |
| Ехинопс | 1 – 1,5 | ІV – VІ | ІХ – Х | К, Г | VІ – Х |
| Иберис | 0,10 – 0,25 | ІІІ – V | ІХ – Х | К, Г | ІV – VІ |
| Кандилка | 0,5 | V | ІХ – Х | К, Г | ІV – VІ |
| Лимониум | 0,5 | ІІІ – V | ІХ – Х | К, Г | VІІ – ІХ |
| Лупинус | 1 | ІІІ – V | ІХ – Х | К,Д | V – VІ |
| Омайниче | 0,6 | V | ІХ – Х | К, Г | ІV – VІІ |
| подрумче | 1 | ІV – V | ІХ – Х | К, Г | V – Х |
| Примула | 0,15 – 0,20 | VІ – VІІІ | ІХ – Х | К, Г | ІІ – V |
| Равнец | 1 – 1,2 | ІV – VІІІ | ІХ – Х | К, Г | VІ – Х |
| Салвия | 1 | ІІІ – V | ІХ – Х | К,Д | V – VІІІ |
| Циклама | 0,1 – 0,15 | ІІ – ІІІ | VІІІ – ІХ | Г | ІХ – ХІ |
Забележка: и в дивете таблици са визирани само двугодишните и многогодишните видове от даден род, например в род салвия има и едногодишни видове имащи коренно различна агротехника. някой цветя като рудбекията, шибоя и кученцето например са посочени като двугодишни, макар да могат да се развиват без проблем и като многогодишни, това е така, защото младите растения са много по-ефектни и в практиката обикновено се подменят през две години.












