Алпинеумът, който ви представяме има някой особености, които го правят професионален, издържан от ландшафтна гледна точка и не на последно място изключително интересен.

Основната идея на този алпинеум е, че той се явява тотално решение в една малка градина, което е в разрез с общоприетото схващане на градинарите у нас, алпинеумите да бъдат малки подчинени елементи, които често са по-скоро невзрачни, отколкото атрактивни.

Нещо друго, което е много интересно  в този алпинеум е интегрирането на различни други градински  и архитектурни елементи в него, което му придава още по-силно и доминиращо присъствие. Прави впечатление например че алеите на практика са интегрирани в алпинеума, езерото също е част от него. Наличието на груба каменна стена и чешма с дървено корито пък му придават усещане за простор и значително по-големи размери от реалните.

За да се намали нуждата от почва за направата на един такъв голям алпинеум той се формира от три по-малки, които трябва да бъдат така изградени и озеленени, че да създават впечатлението, че всъщност са част от едно цяло. Нещо друго, което прави специално впечатление в алпинеума е малкото количество камъни и повсеместното използване на дървени мулч. Това е много прагматично решение по ред причини: камъните са трудни за намиране и обикновено са доста скъпи. В добре поддържаните алпинеуми растенията се разрастват и бързо покриват използваните камъни, което обезсмисля тяхното присъствие. Не на последно място  използваният мулч ще предпазва площта от заплевяване и ще намали загубата на вода.

Размерите на площта, в която е разположен алпинеума са сравнително малки  120 м2 (12 Х 10).   Конкретният проект или близко до него решение може да се реализира лесно на по-малка или голяма площ, като и в двата случая заедно с размерите на площта трябва да се променят и размерите на алпинеумите.

Необходимите материали за създаването на алпинеума са дървено корито, около 3м3 едри варовикови камъни или бигор, около 1  м3 дървен мулч (може и едри стърготини (талаш) дървесни кори или друг отпадъчен дървесен продукт.

За създаване на основата на алпинеума е нужна почва, чрез която да се реализира геопластиката. Ако нямате възможност да си доставите почва от вън можете да прибегнете до няколко хитрости.

На първо място, ако къщата е нова или тепърва ще се строи, всичката почва от изкопните работи може да бъде използвана за тази цел. Значително количество почва може да се получи и при изкопаването на езерото.

Почвата получена от него може да се увеличи съществено ако то бъде по-голямо и дълбоко. Не на последно място при липса на друга алтернатива може да се престъпи към двойно моделиране на терена, като основата приемана за кота 0 се определи на ниво по-ниско от съществуващото.

Така ако кота 0 се определи на 50 см  под съществуващото ниво ще се отстрани огромно количество почва, като при това всички участъци, които трябва да са над кота 0 ще останат с 50 см по-високи.

Най-общо това градинско решение включва следните елементи, които са отбелязани и на схемата /За да не излиза извън екрана, схемата е повторена 4 пъти/:

  1. Улица.
  2. Тротоар.
  3. Зелена площ на кота 0, в случаят заета основно от морава. Между алпинеумите и главната алея вместо трева може да се продължи със засаждане на алпийската растителност, за да се засили внушението, че алеята минава през алпинеума, а не между отделни алпинеуми
  4. Централната алея, може да бъде застлана с трошен камък или дървесни стърготини, но може да бъде и с предпочитаните у нас твърди настилки като бетонни плочи, павета, калдъръм и др.
  5. Езерото е с размери в зависимост от тези на градината, но то трябва да бъде достатъчно голяма, за да допълни настроението създадено от алпинеумите. Водната повърхност трябва да бъде под нивото на терена, като по този начин: първо ще се увеличи визуалният обхват на алпинеумите и второ ще се създаде по-естествено впечатление.
  6. Най-високият алпинеум, той е почти отсечен от задната си страна, която не се вижда от градината и полегат от към алеята.
  7. Най-малкият алпинеум е допълнение към езерото, растителността в ниската му част може да е водна или блатна.
  8. Най-големият по площ алпинеум затваря  алеята от другата и страна, той може да не е чак толкова голям, но е важно да е с размери и форма позволяващи илюзията, че с алпинеумите от другата страна са част от едно цяло разделено от алеята.
  9. Плочопътека свързваща дървеното корито с централната алея. Тя минава по ниската част на най-високият алпинеум, с което и се придава оправдано лъкатушеща форма, а освен това се преодолява макар и малка денивелация. Самата алея е направена от единични камъни поставени като стъпала.
  10. Декоративен поток свързващ дървеното корито с езерото. Водата от езерото циркулира чрез помпа през коритото и декоративният поток, който разделя, но същевременно и обединява двата алпинеума.
  11. Дървено корито интересен елемент виждащ се между двата алпинеума в дъното на градината. Зад алпинеума в близост до него може да се устрои площадка с място за сядане.
  12. Груба каменна стена, която затваря погледа в участъка, в който не са предвидени храсти. Височината на тази стена трябва да бъде поне 1,5 м.
  13. Декоративни храсти засадени по оградата, които ограничават изгледа към съседната градина. Когато те достигнат нужните размери техният вертикален силует ще се превърне в естествено продължение на алпинеумите създавайки впечатление, че те самите се развиват на по-високо място.
  14. Къщата,  на която принадлежи градината.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име