ПЛОЧНИЦИ И ПЪТЕКИ НА ТРЕВНА ФУГА

Това решение създава усещане за близост с природата. В него се използват само естествени материали – камък, почва и трева. Можем да го видим двора на почти всяка възрожденска къща, както и в съвременният двор, където сред смесицата от модерност и класика, плочникът на тревна фуга  се откроява още по-ярко.

Това е най-лесният , евтин и елегантен начин, за да направите настилката на дворните пътеки, заедно с оширенията им /плочниците/, там където е необходимо.  Достатъчно е да очертаете пътеките, което никак няма да ви затрудни, защото те вече са се самоопредлили във времето, така че там, където е утъпкано само трябва да настелете каменни плочи.

Не е задължително, но е препоръчително преди поставянето на плочите да изчистите тревата , за да можете по-лесно да отъпкате почвата и да постигнете относително правилна нивелация.  Така ще намалите вероятността да се разкриви пътеката или тревният плочник във времето. При нареждането на плочите трябва да определите коя  е лицевата им страна и да намерите подходящото напасване по между им. Добре е да не стърчат над почвата, защото това ще ви затрудни при косенето.  Самата фуга можете да я направите, като я запълните с почва малко под нивото на плочата. Препъричителната ширина на фугата е 3 – 10 см, защото при по голяма  ще трябва да се разхождате с маршова стъпка.

Когато правите пътека с тревна фуга, винаги трябва да се съобразявате с факта, че не вие, а пътеката определя дали ще ходите бързо или бавно по нея. Ако тя е от по-големи плочи, с  широка фуга между тях,  ще правите по-големи крачки и съответно ще ходите по-бързо. И обратното.

Изключение от това правило са пътеките с много големи плочи,  са с равни лица и добре нивелирана повърхност.

Тези пътеки обаче изискват малко повече усилия при направата им, защото преди да започнете с реденето на плочите, трябва да направите основа и да подхраните почвата така, че тревата с кореновата си мрежа да се превърне в истински свързващ елемент.

Основата на пътеките на тревна фуга се прави с един или два пласта. С два пласта се правят по-натоварените и първостепенни пътеки. При тях най-напред се нарежда основен калдъръм. Между камъните на основния калдъръм задължително трябва да се вкара почва, която да запълни останалите празнини.

Това става най-лесно и добре, когато почвата се разхвърли върху вече готовия първичен калдъръм, след който се полива добре. Ако е останала повече почва, която не е влезнала между камъните е добре да се премахне. Вторият слой е от пясък или чакъл, примесен с глинеста плътна почва. Този пласт, освен функцията да придаде стабилност на пътеката, трябва да осигури възможността на корените на тревистите растения да проникнат в дълбочина. Над вторият пласт се поставя тънък пласт пясък, който има основно функция да улесни нивелирането на настилката. При пътеките с еднопластова основа се поставя само един пласт от пясък или чакъл, примесени с глинеста почва и над него тънък пласт пясък за нивелиране.

Настилките при пътеките на тревна фуга се поставят обикновено, без да се използват свързващи вещества. Такива могат да се използват само при специалните перфо плочи, при които за тревата има оставени специални отвори в плочите, но за тях ще поговорим по-нататък.

След поставянето на настилката в отворите, оставащи за засяване на тревата, се поставя хранителна почва, която да бъде на около 1см под горния ръб на плочите в добре уплътнено състояние. В тази почва ще се развиват почти изцяло корените на младите растения и тя ще изпълнява основна роля при изхранването на възрастните, затова трябва да се използват много богати на хранителни вещества компоненти, като угнил оборски тор, компост и др. В тази почвена смес се поставят и необходимите количества фосфорен и калиев тор.

Тревата във фугите на пътеките се нуждае от същите грижи, както и тревата в тревните площи. Тя трябва да се полива редовно, за да има добър външен вид, трябва да се коси постоянно, за да не прораства и да не се прорежда, изисква често почистване на фугите с метална метла от растителни остатъци и други отпадъци, които задушават възела на братене на тревата в тях.

Като правило пътеките на тревна фуга, особено, когато са направени от по-едри и неправилни плочи, губят очертанията си като преминават неясно в тревната площ. В такива случаи често се прилага към поставяне на бордюри, които също са от плочи, но с малко по-правилна форма, така че да очертаят възможно най-добре пътеката, без да нарушават въздействието на тревната фуга.

Бордюрите може да са както каменни, така и цветни.

Бордюрите са желателни при по-широки пътеки, при които е важно да имат сравнително правилни контури. В противен случай те ще изглеждат като недовършени или като покрити в края от тревата. Обратно, при по-тесни пътеки има много по-голямо въздействие, когато отделните каменни плочи не оформят правилни контури от двете страни.

Ефектни плочници.

Плочите с по-ярък цвят не само привличат вниманието, но и подчертават много добре тревната фуга.

Дърво вместо камък. В средновековието това решение масово се е използвало, като настилки на улици и дворове, за да не се набиват копитата на конете. А сега се възприема, като въздействащ ефект.  

  Най-вероятно в близките 10 – 15 години циментовите форми ще заменят камъка, защото камъкът става все по-скъп, а циментовите форми – все по-популярни.