Алеите са важна част от всяка зелена площ, в големите паркове и градини те са свободно разположени, докато в малките дворове са подчинени на стремежа към прагматичност. Обикновено алейната мрежа в дворовете се решава или твърде едностранчиво, само със скучни прави алеи, или в стремежа си да създадем нещо интересно ги раздвижвам неоправдано силно за една такава малка площ. Принципите при вземането на решение за това колко алеи да имаме в двора и как да ги ситуираме зависят от някои прости условия. Предназначението на алеите е да осигурят достъп до определени реално съществуващи обекти – неестетично и подвеждащо е, когато алеите водят към нещо твърде маловажно или не стигат до никъде. С изключение на случая, в който дворът ви е с идеална геометрична планировка е желателно да избягвате правите линии като ги заместите със съвсем слабо, но не натрапчиво извити. Извивките на алеите не бива да дразнят или да изглеждат очебийни и дразнещи. Те трябва да се вписват леко и естествено в пейзажа. Много важно е да не допускате съществуването на остри ъгли на мястото, където една алея се включва в друга. Такова оформление на разклоненията на алейната мрежа изисква внимателно заобикаляне на получилия се ъгъл, нещо което твърде малко хора са в състояние да правят постоянно.
Съвсем семпла чакълена пътека. Интересно в конкретното решение е, че чакълът е използван като мулчиращ материал в околната зелена площ, като алеята е ограничена от нея само от фин пластмасов бордюр. Подобен вид решения създават по-естествен вид защото смекчават силно присъствието на алеята, която лесно се слива с околната среда. Много ефектно решение, когато желаем да акцентираме върху това, което заобикаля алеята, а не върху нея.
Алея с мека настилка, при която има монолитни бордюри, които да засилят нейния ефект. Подобни смесени решения са много модерни и типични за съвременното градинарство. В случая се запазва лекотата, с която алеиите с меки настилки се вписват в зелените площи, но едновременно с това изглеждат по-добре и в близост до сгради, огради и други архитектурни елементи на двора.
Каменните стъпала сред тревата са вид настилка на тревна фуга, при която по-скоро настилката е сред тревата отколкото обратното. Алеите, изградени по този начин имат интересен и много атрактивен ефект. Обикновено по този начин се изграждат второстепенни и рядко използвани алеи, като целта е те да изглеждат добре гледани от страни.
Раздвижена алея от бетонни плочи. Плътните бетонни настилки са предпочитани от повечето хора поради осигуряването на равна и чиста повърхност, която се нуждае от малко грижи. С този тип настилки може да направите цялостна алейна мрежа.
Площадка стълба и алея, изградени от каменни елементи и застлани с класически павета. Паветата са класическа градинска настилка, която ще изглежда стилно в почти всяка ситуация. Паветата са по-подходящи за алеи с извити и свободни форми.
У нас най-често в градините се изграждат целенасочени прави алеи, покрити с бетонна настилка. Това е категорично скучен вариант, който трябва да се избягва, защото той ще подчертае крайната цел – входа на къщата, В случая тази алея подчертава градината и нейната растителност, намиращи се наоколо.
Бетонните площадки, заместващи алейната мрежа в класическия й вид са за предпочитане в малките градини, защо те ще изпълняват същата функция, но като заемат много по-малко място.
Бетонните плочи са най-често използваната настилка у нас. Макар че не винаги от тях се изграждат идеални алеи, те са материал с големи възможности. Плочките, които могат да се намерят се различават както по размери и форма на отделните плочи, така и по оцветяване, форма на повърхността и цялостен ефект.
