Днес омега-мастните киселини са едни от „молекулните шлагери” в литературата за здравословното хранене. Причината за това е, че от тях в човешкия организъм се синтезират най-мощните, бързи и с многостранно действие клетъчни хормони – наречени е й к о з а н о и д и или п р о с т а г л а н д и н и
Биосинтеза на клетъчни хормони
Простогландините според Вейн Берщрьом и Самоелсон (нобелови лауреати за 1982 г) са причина както за отличното здраве и самочувствие на човека, така и за коварните заболявания и непоносимите болки . Според днешните схващания, всяко заболяване се разглежда на молекулно равнище, като нарушено равновесие между „добрите” и „лошите” ейкозаноиди: „добрите” намаляват образуването и слепването на тромбоцитите, разширяват кръвоносните съдове, засилват имунната защита, действат противовъзпалително, намаляват болката и др., докато „лошите” действат обратно като предизвикват инсулт, инфаркт, канцерогенни заболявания, и възпалителни процеси, засилват болката и др.
Въпросът е как и от къде да се осигурят на клетките на човешкия организъм „суровини” за биосинтезата на тези най-мощни биологични регулатори, след като организма на човека не може сам да си синтезира необходимите мастни киселини. Висшите ненаситени мастни киселини с повече от една двойна връзка в молекулата са наречени есенциолни (незаменими).
Човек си ги набавя с храната и преди всичко от растителните мазнини. Тези мазнини са богати на полиненаситени мастни киселини. И понеже техните имена според химическата номенклатура са сложни и дълги, диетолози, медици, фармацевти използват друга по удобна и кратка форма за обозначаването им. Наричат ги омега–3 и омега–6 мастни киселини. Най-разпространени полиненаситени мастни киселини в растителните мазнини са линолиновата (омега-6), алфалиноленовата (омега-3) и гама – линоленовата (омега – 6) мастни киселини. Лененото масло е едно от най-богатото на есенциални мастни киселини, даже по-богати от омега-киселините на някои морски обитатели (например сьомга).
Нормално, ние си осигуряваме омега-3 и 6 мастни киселини чрез използването на търговски растителни мазнини за готвене и подправки (слънчогледово, царевично, соево, маслинено и др.) Но много целесъобразно, полезно и икономически изгодно е да използваме и биологически чистите и добре съхранявани източници за омега-3 и омега-6 мастни киселини от семената, ядките и плодовете на нашата градина, като орехи, фъстъци, бадеми, лешници, сусам, тиква и други маслодайни видове.
Съдържание на полиненаситени мастни киселини в растителни масла
Растителен вид | % общи мазнини | % полиненаситени киселини в маслото | ||
Линолова (омега -6) | Алфа-линоленова (омега -3) | гама-линоленова (омега -6) | ||
Слънчоглед | 30-60 | 65-68 | 0,1-0,5 | – |
Рапица | 30-40 | 18-25 | 6-14 | < 1 |
Царевица (зародиш) | 10-20 | 45-62 | 0,5-1,5 | – |
Маслини | 20-40 | 4-20 | < 1,5 | – |
Орех | 10-30 | 10-32 | < 0,1 | – |
Фъстък | 40-60 | 45-62 | 15-40 | < 1 |
Бадем | 40-55 | 7-30 | – | – |
Лен | 35-45 | 14-15 | 54-60 | 10-18 |
Сусам | 40-50 | 35-50 | < 1% | – |
Гроздови семена | 8-13 | 50-70 | < 1 | – |
Пореч (семена) | 15-33 | 30-40 | – | 18-25 |
Нощна свещ (семена) | 15-25 | 65-80 | – | 18-25 |