Днес омега-мастните киселини са  едни от „молекулните шлагери” в литературата за здравословното хранене. Причината за това е, че от тях в човешкия организъм се синтезират най-мощните, бързи и с многостранно действие клетъчни хормони – наречени е й к о з а н о и д и или п р о с т а г л а н д и н и

             Биосинтеза на клетъчни хормони 

Простогландините според Вейн Берщрьом и Самоелсон (нобелови лауреати за 1982 г) са причина както за отличното здраве и самочувствие на човека, така и за коварните заболявания и  непоносимите болки . Според днешните схващания, всяко заболяване се разглежда на молекулно  равнище, като нарушено равновесие между „добрите” и „лошите” ейкозаноиди: „добрите” намаляват образуването и слепването на тромбоцитите, разширяват кръвоносните съдове, засилват имунната защита, действат  противовъзпалително, намаляват болката и др., докато „лошите” действат обратно като предизвикват  инсулт, инфаркт, канцерогенни заболявания, и възпалителни процеси, засилват болката и др.

Въпросът е как и от къде да се осигурят на клетките на човешкия организъм „суровини” за биосинтезата на тези най-мощни биологични регулатори, след като  организма на човека не може сам да си синтезира необходимите мастни киселини. Висшите ненаситени мастни киселини с повече от една двойна връзка в молекулата са наречени есенциолни (незаменими).

Човек си ги набавя с храната и  преди всичко от растителните мазнини. Тези мазнини са богати на полиненаситени мастни киселини. И понеже техните имена според химическата номенклатура са сложни и дълги, диетолози, медици, фармацевти използват друга по удобна и кратка форма за обозначаването им. Наричат ги омега–3 и омега–6 мастни киселини. Най-разпространени полиненаситени мастни киселини в растителните мазнини са линолиновата (омега-6), алфалиноленовата (омега-3) и гама – линоленовата (омега – 6) мастни киселини.  Лененото масло е едно от най-богатото на  есенциални мастни киселини, даже по-богати от омега-киселините на някои морски обитатели (например сьомга).

Нормално, ние си осигуряваме омега-3 и 6 мастни киселини чрез използването на търговски растителни мазнини за готвене и подправки (слънчогледово, царевично, соево, маслинено и др.) Но много целесъобразно, полезно и икономически изгодно е да използваме и  биологически чистите и добре съхранявани източници за омега-3 и омега-6 мастни киселини от семената, ядките и плодовете на нашата градина, като орехи, фъстъци, бадеми, лешници, сусам, тиква и други маслодайни видове.

Съдържание на полиненаситени мастни киселини в растителни масла

Растителен вид % общи мазнини % полиненаситени киселини в маслото
Линолова (омега -6) Алфа-линоленова (омега -3) гама-линоленова (омега -6)
Слънчоглед 30-60 65-68 0,1-0,5
Рапица 30-40 18-25 6-14 < 1
Царевица (зародиш) 10-20 45-62 0,5-1,5
Маслини 20-40 4-20 < 1,5
Орех 10-30 10-32  < 0,1
Фъстък 40-60 45-62 15-40 < 1
Бадем 40-55 7-30
Лен 35-45 14-15 54-60 10-18
Сусам 40-50 35-50 < 1%
Гроздови семена 8-13 50-70 < 1
Пореч  (семена) 15-33 30-40 18-25
Нощна свещ  (семена) 15-25 65-80 18-25

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име