През 1696 г., френският монах Шарл Плюмие, по време на своето второ пътешествие в Америка, открил изящно храстче, което нарекъл „Фуксия”, в чест на известния ботаник Леонард Фукс.
Като цяло фуксията е не само красиво, но и непретенциозно и благодатно растение. Принадлежи към семейството на върбовките (Onagraceae) и в естествени условия е вечнозелено храстче, с дребни овални листа и червеникави клонки. В качеството на „домашно растение” се използва хибридната фуксия (F. hybrida), която има стотици форми отличаващи се по формата и баграта на цветчетата и предлага такъв огромен брой форми, че можете да се наслаждавате на приказния им хоровод, от ранна пролет до късна есен.
Грижи
Познавачите казват, че 90 % от успеха при отглеждането на фуксиите зависи от правилното им поливане и само 10% от майсторството на цветаря.
Поливането е най-важното и обикновено най-слабото звено при отглеждането на това растение. Разпространено е погрешноно мнение, че това са влаголюбиви растения, в резултат, на което огромно количество от тях загиват удавени. Лошото е, че това не може да се забележи веднага, защото растението още няколко дни изглежда здраво, а после изведнъж клюмва и загива. Това е особено опасно в студено време и в жегата, когато толкова ти се иска да полееш „страдащото растение”. Винаги проверявайте субстрата преди да полеете и по-добре направете на цветето един хубав душ, отколкото да го удавите. Въобще честото оросяване на фуксиите трябва да стане правило. Полива се сутрин или вечер, когато е хладно. В подложните чинийки не бива да се задържа вода. Пресушаването на почвата е толкова опасно, колкото и преполиването, защото листата и пъпките окапват и растенията също могат да загинат. Ако не е съвсем късно, саксията бързо да се потопява цялата във вода, докато от субстрата излизат балончета, короната се оросява обилно, а растението докато се съвземе се премества на сенчесто и прохладно място. За удобство може да се осигури автоматично поливане, като се използват саксии или сандъчета с резервоар. Полива се с мека, хладка вода.
Фуксиите не понасят преките слънчеви лъчи, но това не значи, че са сенколюбиви растения.
В много тъмни ъгълчета те развиват голямо количество листна маса, но цъфтежът забележимо се влошава. В такива случаи казват, че растението „затлъстява”. За да цъфтят обилно, те се нуждаят от добре осветено място. За пълноценен цъфтеж, за всяка фуксия трябва да се намери „място под слънцето”, но само в сутрешните и късните следобедни часове. За тази цел на терасата могат да се слагат сенници или да се използват големи чадъри, а ако саксиите са изнесени в градината, да се поставят под шарената сянка на дърветата и храстите.
При отглеждане на балкона, най-подходящи са източните и северни первази на прозорците. При нашите условия дължината на светлия ден е достатъчна за цъфтеж от март до ноември. Обичките имат „относителен” покой, по време, на който зелената маса продължава да нараства и през зимата. При зимни условия есенните резници също нарастват и през пролетта са готови за цъфтеж.
Фуксиите дават много издънки, леторасти и цветове и бързо изтощават почвата, затова са много отзивчиви на подхранване.
По мнение на специалистите не е толкова важно какъв тор се използва, колкото подхранването да е редовно. Главното е никога торовете да не се внасят в суха почва. Един, два часа преди подхранването обичките трябва да се полеят, за да се предотврати изгарянето на корените. Най-добре е да се тори два пъти в месеца или по-често, но със слаб торов разтвор. През пролетта, в периода на растеж, резниците, младите растения и възрастните екземпляри, се нуждаят от комплексен тор с повишено съдържание на азот, но не прекалявайте, защото ще израсте непроходима джунгла, в която цветовете ще бъдат редки гости. След появата на цветните пъпки се повишава нуждата от фосфор и калий.
Фуксията е растение за прохладни стаи. Най-добрата температура за отглеждането й е 10-12 градуса, над 20 – вече е неблагоприятна. Когато стане горещо растението се чувства по-добре на балкона или в градината.
Цветчетата се появяват на младите леторасти и за да се увеличи техния брой, растенията редовно се обрязват и прищипват.
По време на цъфтежа местоположението на фуксиите не се променя, защото това предизвиква окапване на цветните пъпки.
Прецъфтелите цветчета и семенните кутийки се отстраняват редовно, за да се стимулира образуването на нови пъпки. Премахват се също слабите леторасти и пожълтелите листа.
През зимата фуксиите имат период на относителен покой по време, на който поливането се намалява, но не бива да се допуска пълно пресъхване на почвата. Листата могат да окапят, но през пролетта растението отново ще започне да расте.
Фуксиите трябва да се пресаждат ежегодно, през пролетта, след периода на покой. За пресаждането на фуксиите важи общото правило – ако корените са изпълнили съда – време е! Това може да се определи по корените, които се появяват през дренажното отвърстие, а също и по бързото пресъхване на субстрата. На дъното на новия съд се слага хубав дренаж, защото тези растения не понасят застой на вода. Те обожават хранителните, но рохкави почви, обезпечаващи добра вентилация на корените – торф, тор и компост в равни количества и две части пясък. При пресаждането почвата не бива да се отъпква, а се сляга като се почуква по саксията, след което се полива с малко количество вода. След няколко дни, когато субстратът се улегне добре, се досипва още малко от него. Докато растението не се вкорени добре, почти не се полива. Това се отнася особено за растения, които се пресаждат след период на покой и които още не са добре облистени и почти не изпаряват вода. За да се запази влагата, за известно време може да се използва покритие от полиетилен. Пресадените растения се поставят на добре осветено място, изрязва се 1/3 от дължината на леторастите им, поливат се и се оросяват. При такива условия бързо се появяват млади леторасти и започва обилен цъфтеж.
При желание цъфтежът на фуксиите да се отсрочи до по-късно през есента или зимата, през пролетта се забавя изнасянето им от избата, а след това през лятото се обрязват няколко пъти.
Размножаване
Фуксиите се размножават със семена и резници.
-
При семенното размножаване фуксиите дават потомство, което се отличава от майчиното растение.
-
За да се получат нови растения с желаните признаци (интересни, едри, кичести, красиво обагрени цветове, красиви листа) е необходимо да се използва вегетативно размножаване с резници. Те се събират от презимували растения, рано напролет, от млади леторасти, които са образували 3-4 двойки листа. Отрязват се под възел, долните листа се отстраняват и резниците се вкореняват в субстрат или вода. Засадените в субстрат се покриват неплътно с полиетиленов плик и се оросяват.
За размножаване могат да се използват и едри листа, но при условие че за взети заедно с пазвената им пъпка. За най-добри се смятат полувдървесинените резници с дължина около 10 cm, с връх или без такъв. Едрите листа се съкращават наполовина, за да се намали изпарението. Всяка рохкава почва, с по-голямо съдържание на пясък или вермикулит е подходяща за субстрат. Могат да се използват стимулатори за вкореняване, но и без тях резниците се вкореняват успешно, ако са защитени от слънцето и отоплителни уреди. Нормално вкореняването протича за 2-3 седмици, но се случва коренчетата да се появят още на 3-ия ден или пък да се чака около 2 месеца. Ако резникът е здрав на вид, просто се запасете с търпение, но ако започне да гние в основата, отрежете връхчето и се опитайте да вкорените него. Опитът показва, че растенията отгледани от резници в домашни условия се развиват по-добре от купените, които се отглеждат в парници и са много изнежени.
Вредители
Фуксиите са доста устойчиви на различните вредители, с изключение на белокрилката, но и с нея човек може да се пребори. В агроаптеките се продава швейцарския инсектицид на прах „Актара”, в покетчета по 4 g. Пакетчето е за 10 литра вода. Предварително полейте добре растението и след това наливайте в почвата от разтвора, докато не започне да излиза през дренажното отвърстие. После не поливайте 3 дни. След няколко дни ще забравите за белокрилката. Ако растението е силно нападнато, първо го измийте добре, а след това го напръскайте и полейте с актара.
В горещо и сухо време обичките могат да бъдат нападнати и от червения паяжиновиден акар. Появява се на долната страна на листата и ги омотава с тънки бели паяжинки. Листата трябва да се измият добре с настойка от тютюневи листа и веро и след 2-3 часа да се изплакнат с топла вода. При силно нападение се пръска с акарицид.
