Ивелина и Илиан са прекарали около 5 години в Германия. Учили и работили са там. Много. Било им е трудно, работили са на няколко места и в крайна сметка решават да се завърнат в България. Не се завръщат с празни ръце, а с идея за къща, която им харесва, след годините на усилен труд по къщите на богати германци. Идеята е къщата да е на един етаж и духът й да е български. В едно от пътуванията си посещават любимото на Илиан с. Боженци и там си харесват една малка къщичка -ресторант в центъра на селото. Седейки срещу нея и гледайки фасадата й той решава, че ще построи такава къща.
Портата е от ковано желязо и през нея се открива гледка към къщата и басейна.
Входната врата на къщата от към пътя също е от ковано желязо. Пътеката от каменните плочи за покрива. Зад къщата, от двете и страни има две градинки. През лятото Илиана сади там цветя. Има и зелени храсти, които са отделени с малки каменни зидове.
Решава заедно с Ивелина, разбира се, че ще изградят дом за живеене, който да носи духа на българската стара къща, но вътре да е модерна и удобна и да не липсва лукса. И се захващат за работа. Мястото го имат. Наследствено е. Хубаво е и граничи само от едната страна със съседи. От другите му две страни минава път, а отпред е гора. Като цяло има въздух и е красиво през четирите сезона.
Градинските аксесоари са са специално подбрани, приспособени и премислени към общата атмосфера на двора и къщата
Ивелина и Илиан сами се захващат да разчистят мястото за новата къща. Там е имало стара постройка, която се е състояла от една панелена стайчка и още една, по-малка – тухлена. Типичната вилна постройка, която човек и до ден днешен вижда на много места. С асмата отпред, металните колове, пътечките от всевъзможни плочки и сивия бетон, от който са искали да избягат.
Разчистването им отнема три месеца, за да натрошат всичко сами с чукове на на малки парченца и да засипят пътя край къщата. Изкореняват и лозето, което е заемало почти цялото място. И накрая получават парцел от 700 кв.м., от които къщата да е 100 кв.м., а пред нея райграс. Сами си начертават разположението на стаите, след което ги дават на архитект за цялостен проект. Докато чакат Илиан започва да търси материали за строежа на дома. Решили са да е от дялан камък и тухли. Но на борсата е много скъп, а и никой не дяла вече. Започват да обикалят около селата край Варна. И на 80 км. от Варна намират една стара къща от камък, на която са и останали само избените помещения и стъпълата. Купуват ги и започват пренасянето.
Холът, съчетан от модерни мебели и стари материали.
Холът е просторен. Масата, столовете и малката масичка са от ратан. Съчетали са го с кожен диван от естествена кожа .
Освен камъка са взели всичко каквото е можело от тази стара къща: тухли, греди, стари мебели, предмети за бита. Останало им само да намерят майстори на дялан камък за строежа. Оказало се трудна работа. Нямало специалисти по зидан камък. Все пак намират и започват строежа. Отнема им няколко месеца да стигнат до покрива. За него решават да е от каменни плочи както в Трявна и Боженци, но удрят на камък. Единственият майстор в България, който реди такива плочи е човек от с. Етъра, но той поисква непосилна сума за Ивелина и Илиан. Отказват се и покриват покрива със стари турски керемиди, а камените плочи нараждат като пътеки около къщата.
Къщата е зидана с двоен зид – веднъж се реди камъка, с хубавото лице навън и след това се прави втори зид от вътре. Никъде не е измазвана. Все едно, че са построени две къщи, една в друга, като между тях остава разстояние от няколко сантиметра, запълнено с изолация . Получили са се стени с дебелина около 90 см. Гостите им ги питат дали не им ли е студено с този камък. Ефектът е точно обратен – топло през зимата, като се загрее камъка задържа дълго топлина и студено през лятото.
Вътрешният интериор и идеите по обзавеждането са изцяло на Ивелина и Илиан. Къщата е с две спални – голяма и малка, хол с кухня, дрешник и голяма баня с тоалетна. Илиан сам прави стените, подовете и таваните. Минала зима, в началото на пролетта прави и басейна в двора. Остава му само барбекюто.
Банята е уникална. Направена е като стая.
Тежка работа. Всяка една тухла, всеки един камък е минавал многократно през ръцете им. Но си е заслужавало, защото няма човек, който да е видял къща им и да не е останал очарован от нея. Построили са нещо, за което мнозина отделят време през целия си живот.