Когато си роден и израснал в особената атмосфера на града на тепетата не би могъл и ти да не си пропит от нея.
Магнетичното привличане на старинния Пловдив построен върху три от тях– Небеттепе, Таксимтепе и Джамбазтепе провокира у д-р Момъков в ранната юношеска възраст интерес към историята и етнографията на града, а малко по-късно и колекционирането на старинни вещи, предмети, икони и мебели от епохата на Възраждането, която страст продължава и до днес.
През годините когато създава семейство и построява собствено жилище, той пренася своите познания а също и колекцията си при оформянето на красивия им дом.
Жилището им е тип мансарда. Пълноценно жилищно пространство, което дава много възможности за създаване на помещения с необичаен вид, към което се стреми всеки който иска да притежава истински индивидуален дом.
През последните години този вид жилища добиха голяма популярност поради уникалността на атмосферата на всяко едно помещение а също и красивата панорама. Бих казала, че гледката която се открива от тук е истински идилична – отвсякъде ни обграждат равните, топли полета на Тракийската низина преминаващи плавно в меките, полегати хребети на древната Родопа планина.
Семейство Момъкови е пет членно – двамата лекари – Силвия и Дидо –тя стоматоложка той психиатър, двете им деца – София и Марин и хубавата Кати – домашния любимец.
Апартаментът им е около 90кв. м. разположен на два етажа. Стаите са отделени една от друга и тъй като не са много големи, стените изцяло са решени в бяло, за да дадат простор и светлина на малките начупени пространства.
Направата на стълбата, вградените гардероби и шкафове, дърворезбата са взаимствани от класическата богата българска къща от времето на Възраждането.
Материалите и цветовете са подчинени изцяло на целта да се пресъздаде максимално атмосферата типична за това време.
Дневната стая заема централно място в апартамента и донякъде напомня за възрожденския „хайет”. На турски централния салон в къщата се е наричал „хайет” което значи живот. В него основно е протичал живота на семейството.
Така е и при тях – тук те прекарват голяма част от времето си заедно – хранят се, гледат телевизия, разговарят и се радват на живия огън в камината. Елегантна и отрупана с антични предмети – свещници, кандила, ибрици камината е изградена в ниша от около 1кв. м. , практически неизползваема преди, като над нея допълнително са надстроили комин.
Срещу камината е тесния гардероб, който е запълнил втора по-малка ниша. От него започва така наречения от семейството „иконостас” – красива дърворезба с флорални мотиви и животни изработена от техен близък приятел. Горният и край завършва с тясна 20 сантиметрова полица на каято подреждат вече реставрираните икони от колекцията, и едновременно с това обединява тесния шкаф с големия гардероб- монтиран в подстълбишното пространство и самата стълба. Така стаята носи завършеност и дава достатъчно простор за красивата римска лежанка , масата и столовете с богата дърворезба, които са копия на антична австрийска гарнитура от началото на 19век.
Цялата стая е изпъстрена с образите на светците, кото ти напомнят за човешките довродетели и бдят над семейното огнище.
В близост до дневната е детската стая. Първоначално е била проектирана като кабинет.Поради малките и размери се е наложило всички мебели да бъдат изработени по поръчка много прецизно за да се постигне най-цялостно оползотворяване на пространството и максимална функционалност.Леглото е направено с втори подвижен матрак, който се изтегля от долу при необходимост. Двата големи прозореца с кокетните бели пердета внасят светлина и простор и допълват цялостната атмосфера.
Комина, облепен с декоративни камъни поради проблем създаден от влагата създава не само колорит на стаята но и задържа по-дълго време топлината идваща от камината на долния етаж
Широката, масивна, целогодишно отрупана със свежи цветя под двете икони на Богородица стълба ни отвежда в спалнята.
Двете скосени стени с малки тавански прозорчета подсилват усещането за уединение, спокойствие и интимност. Перилата на стълбата дълбоко прорязват стаята като я разделят на два къта: единия – спокоен с приглушена светлина за леглото и другия – весел и лъчист, сгрян от топлината на дървото и проникващата през прозорчетата светлина, даващ място и простор за игри на децата и домашния любимец. Гардероба е вграден в стената, отнел минимално пространство и обрал всички чупки. И отново виждаме малките триъгълни вратички, стругованите украсителни елементи, старинния абажур, гърнето…
Цялостното решение на стаята затвърждава впечатлението за рационално използване на пространството и за постигане на стил, функционалност и уникалност.
И за края оставих гостната – „златната стая” – както шеговито и казват всички, но не защото е тайния трезор на семейството а защото тук е намерила място по-голяма част от колекцията.
Смята се, че стаите с полегати тавани трудно се мебелират но ето едно решение което показва, че живота под покрива може да бъде не само приятен но романтичен и изискан.
Тук основно място е отделено на античната австрийска гарнитура от средата на 19век
Намерили я преди години в окаян вид – занемарена, изтърбушена, захвърлена.
Реставрацията продължила дълго и с много трудности при откриването на подходящите майстори и материали но търпението им не се изчерпало и сега тя блести пред нас с цялата си прелест като е станала любимо място за домакините и гостите им.
Изящната масичка пред нея също има своята дълга истсрия. Повечето от мебелите и предметите тук са антични, възтановени след упорита рабата..
В една от нишите достопочтенно е заел място медният „ мангал” – отоплителен уред по онова време. Дървените въглища са се разпалвали на двора, а после се поставяли в мангала, където тлеели. През перфорирания капак въглищата излъчвали топлина.
Навсякъде по рафтовете на бюфета, масичките и в нишите са подредени изящни английски порцеланови чинии, статуетки, бонбониери, фруктиери, свещници, газени лампи, които ни създават неповторим комфорт и наслада.
А само до преди няколко години те са били грозни , забравени, ненужни никому.
Попаднали в грижливите ръце на Дидо след дълго реставриране с невероятно търпение и грижа те оживяват отново не само с красотата си а и с историята която съхраняват в себе си за предишни хора и събития.
Отпивайки глътка ароматно кафе от изящната порцеланова чаша, дошла от времето на нашите прабаби и слушайки увлекателните разказите на домакина ни за достопочтенни хаджии и градски кокони ти неусетно се потапяш в историята и се връщаш назад във времето за да усетиш непреходността му.
